Три ябълки паднаха от небето

Другите животни, доставени от долината, свикнаха бързо с новото място и кравата с козите и овцата даваха толкова мляко, че понякога оставаше и за масло и сирене, но в съвсем оскъдни количества, колкото за семействата с деца. В началото на лятото селото вече се беше поокопитило, градините и зеленчуковите лехи се раззелениха, изпъстриха се с плодчетата на френското грозде и малините, но радостта от зараждащия се живот бе помрачена от страха пред сушата, която нищо чудно и да се върнеше. Така и стана: този път не толкова продължителна, както предната година, затова пък свирепа, огнедишаща и знойна, хората се спасиха само защото ги връхлетя късно, към края на юли, и така част от реколтата все пак беше спасена. Вносните картофи не се прихванаха, но в градината на Василий най-неочаквано покълнаха няколко стари картофа от миналогодишната реколта, които по щастливо стечение на обстоятелствата бяха забравени в пръстта – после майка им извади тези картофи и ги скри до пролетта, да ги засадят. Втората година изкараха на туршия от краставички и домати, на консервирани горски плодове и орехи, лешници и буково семе, а също на мед, пчелините, слава Богу, оцеляха по време на глада и още преди да настъпи зноят, бяха успели да натрупат достатъчно запаси, после наваксаха и през октомври, когато най-сетне захладня.

Майка им почина през втората гладна зима – издържа чак до края ѝ и угасна по пладне, легна да подремне и така и не се събуди. Синовете ѝ бяха в ковачницата, Василий беше взел със себе си Акоп, за да отклони вниманието му от нощните бдения, които след началото на поредната зима се бяха възобновили: момчето следеше как брат му налива в калъпа разтопения метал, но изведнъж се изправи, закачи с лакът Василий, който не се заля по някакво чудо и понечи да му се развика, но спря – Акоп бе пребледнял като платно, опитваше се да си поеме въздух и да каже нещо, а не успяваше. Василий се уплаши, че брат му се задушава в горещото помещение, и го изнесе на ръце от ковачницата, а той изхлипа задъхано и проплака: Васо джан, ангелът долетя за мама.

Без да гледа къде стъпва, като се препъваше в дългата работна престилка, Василий хукна: притискаше до себе си Акоп и се опитваше да го прикрие с ръце – навън беше студено, а те бяха без връхни дрехи. В къщата се беше плиснала обречена тишина, майка им лежеше, пъхнала като дете длани под бузата си, Василий остави брат си в края на дивана, припълзя на колене при нея, притисна устни до челото ѝ, усети колко мъртвешки студена е кожата и заплака.