Избраница

Лорлън сподави усмивката си. Дерил обичаше да споделя с хората „секретната” информация, получена от сина му, но повече от всичко му харесваше първи да научава за случилото се в града. Сигурно беше ужасно горд от себе си, че пръв е съобщил на Разпоредителя на Гилдията на магьосниците за тези престъпления.

- По-добре ми разкажи всичко за това - преди някой да се досети, че нищо не знам за градските дела - подтикна го Лорлън.

Дерил се наведе напред и подпря лакти на коленете си.

- Казват, че докато убива жертвата си, убиецът извършва някакъв странен ритуал. Преди две нощи някаква жена станала свидетелка на едно от убийствата. Тя почиствала стаята, когато чула в коридора гласа на господаря си и на още някой друг. Когато осъзнала, че се борят и всеки момент ще връхлетят в стаята, тя се скрила в един шкаф.

Жената каза, че непознатият завързал господаря й, после взел един нож и разрязал ризата му. След това направил няколко резки по тялото на мъжа, по пет на всяко рамо. - Дерил постави разперени те си пръсти върху рамото си. - По тези резки стражата разпознала убиеца. Жената каза, че убиецът притиснал дланта си върху раните и започнал да припява тихо нещо. Когато завършил, прерязал гърлото на мъжа.

Велия изпъшка отвратено и се надигна.

- Извинете ме, но от това ме побиват тръпки. - Тя бързо влезе в къщата.

-Слугинята каза още нещо - додаде Дерил. - Каза, че според нея мъжът бил мъртъв още преди да му прережат гърлото. Баран твърди, че раните по раменете на мъжа не са достатъчни, за да убият човек, а и не се намират никакви следи от отравяне. В края на краищата те решили, че човекът е изгубил съзнание, а на слугинята й се е сторило, че е мъртъв. На нейно място и аз бих се изплашил до смърт... Лорлън, наред ли е всичко?

Лорлън с усилие успя да разтегли устните си в някакво подобие на усмивка.

-Да - излъга той. - Просто не мога да повярвам, че не съм чул нищо за това. Жената даде ли някакво описание на убиеца?

-Нищо, което да свърши работа. Каза, че не можела да го види добре, защото било тъмно и тя гледала през ключалката, но мъжът имал тъмна коса и бил облечен с парцаливи дрехи.

Лорлън си пое дълбоко дъх и бавно го издиша.

- И припявал нещо, казваш. Странна работа.

Дерил кимна.

-Докато Баран не се записа в стражата, нямах никаква представа, че на света има толкова извратени и ненормални хора. Какви неща правят само!

С мисълта за Акарин в главата, Лорлън кимна.

-Бих искал да науча малко повече за това. Ще ми разкажеш ли, ако дочуеш още нещо?

Дерил се ухили.

- Привлякох интереса ти, нали? Разбира се, че ще ти разкажа.