Книгата на Хаде

Ейлийн почувства, че се отпуска, но не го искаше. Калеб не беше помръднал, откакто беше потънал в нея докрай. Гледаше лицето й втренчено като хищник, готов да погълне жертвата си. Тя чувстваше целия му член в себе си. Цялата му тежест върху себе си. Чувстваше го топъл и заплашителен. Заби поглед в очите му. За момент, за една изключително объркваща секунда, светът изчезна и те бяха изцяло погълнати един от друг. Сякаш наистина си пасваха идеално, като мъж и жена. Чувството беше толкова обезпокоително и противоречиво, че Ейлийн отмести поглед.

Този жесток и високомерен мъж се беше наместил в нея, сякаш наистина беше неин господар, а сега я гледаше като съкровище, достойно да бъде закриляно. Нямаше да я измами. Тя се ядоса и опита да се отдръпне, когато той започна да я гали по-настойчиво.

Тялото й беше напрегнато. Чувстваше как пулсираща влага се спуска от матката й към члена му. Клиторът й беше издут, твърд и хлъзгав. Това беше неизбежно, защото той продължаваше да я гали. Защо тялото й я предаваше така?

Той дишаше накъсано и стискаше зъби. Вече можеше да започне да се движи. Вече можеше да получи от нея онова, което искаше.

Премести свободната си ръка и я хвана през кръста. Плъзна се назад и излезе почти изцяло. След това отново проникна с дълъг, безкраен тласък.

Ейлийн изохка и отметна глава назад. Мускулите й се отпускаха и го оставяха да проникне. Тя стисна зъби и дръпна колана. Пръстът му я подлудяваше, не спираше да се движи и тя ставаше все по-хлъзгава. И все по-засрамена от реакцията на тялото си.

- Добро момиче — каза Калеб и тласъците станаха по-силни. — Ще ти хареса. Ще видиш.

Защо не млъкне и не я остави на мира?

Насладата да бъде в нея беше нещо ново за Калеб. През дългия си живот беше имал хиляди жени, но нищо не можеше да се сравни с това да бъде с Ейлийн. Тя се опитваше да го приеме, нищо че й беше враг. Искаше да го остави да проникне и това го влудяваше. Продължаваше да му има доверие? Ако вдигнеше очи и я видеше в нейните надеждата да открие нещо добро, нямаше да я дели с другите. Ако видеше, че в тези трогателни сини очи има поне малко вяра в него, нямаше да я предаде на клана. Щеше да я остави за себе си.

Наистина ли би го направил? Наистина ли беше способен да остави една жена в ръцете на група необуздани ванири? Той все още имаше самоконтрол, макар че Ейлийн не би повярвала в това. Но не беше сигурен в задръжките на другите. Защо се притесняваше толкова за нейната безопасност? Защо искаше тя да продължи да живее? Защо се побеляваше, само като си помислеше, че други могат да я докоснат и наранят

Загуби нишката на мисълта си, когато тя изстена дрезгаво. Добре. Започваше да й харесва и това го радваше. Престана да я възбужда с пръст, прекара ръката си по задника й, стисна го и го повдигна към себе си.

Тя затвори очи. Господи как го усещаше! Как се забиваше все по-дълбоко... Не можеше да повярва, че този акт е толкова стихиен. Ако продължаваше така, щеше да унищожи всичко по пътя си. Да я унищожи.

Пред очите на Калеб всеки момент щеше да се спусне червена пелена. Ритъмът беше възпламеняващ, изгаряше го отвътре и отвън.

Ейлийн искаше да сподави стенанията си, стискаше устни и криеше лице в гърдите му, но беше невъзможно. Започваше да охка неудържимо. Въпреки своята жестокост той беше превзел тялото й и тя трябваше да е честна и да се предаде. Нямаше никакъв контрол.

Той злоупотребяваше с нея. Злоупотребяваше със своя опит, за да й достави по-голямо удоволствие от това, което някога си беше представяла. Злоупотребяваше с по-едрото си тяло, което притискаше към нейното, злоупотребяваше със силата си, за да я подчини и да я накара да го желае. Защото Ейлийн го желаеше като въздуха, който диша. И това желание вероятно беше предизвикано от този суров и жесток вампир върху нея, защото ако не беше така, ако реакцията й не беше провокирана, ако беше естествена... тогава тя имаше сериозен проблем. Стокхолмски синдром.

От момента, в който го беше видяла, тялото й реагираше на докосването му, на погледа му, на обидните думи... Калеб насила я принуждаваше да чувства.

Вагината й гореше, долната част на корема, кожата... Искаше да скъса колана и да се хване за таблата на леглото. Нямаше да издържи дълго. Скоро щеше да стигне до кулминацията.

Очите й започнаха да се замъгляват и й се зави свят. Затвори очи, за да се съсредоточи в усещанията си и да го почувства в себе си, как се движи напред-назад, ту в кръг, ту по-бързо, ту бавно и дълбоко. Болката се появяваше като слабо ехо в края на всеки тласък, но се смесваше с удоволствието. И това смесване я смущаваше.