Таен свидетел
- Автор: Гришэм Джон
- Серия: Таен свидетел #1
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 978-954-769-418-7
- Переводчик: Надежда Розова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Таен свидетел». Краткое содержание книги:
— Вие какво мислите?
— Няма значение какво мисля аз, господин Хач.
— Добре, няма значение, но въпреки това съм любопитен.
— Да, в строителството на казиното бяха замесени престъпни елементи, чиито имена и лица са неизвестни. Те все още получават своя дял. Използват оръжия и здравата са сплашили вожда и неговите приятели.
— Какъв е шансът ни да открием някой, който работи в казиното и е склонен да разговаря с нас?
Уилтън се разсмя искрено и когато се успокои, промърмори:
— Вие просто не разбирате. — Той отново издрънка с леда си и зарея поглед към отсрещната страна на пътя. Лейси и Хюго зачакаха. След дълга пауза индианецът продължи: — Като племе, народ, раса, ние не се доверяваме на външни хора. Не говорим. Да, вярно е, че седя тук и си приказвам с вас, но по най-общи теми. Не издаваме тайни на никого, при никакви обстоятелства. Просто не ни е в кръвта. Презирам хората от моето племе, които подкрепят другата страна, но никога няма да ви кажа нищо за тях.
— Може би недоволен служител — настоя Лейси, — някой, който не е толкова благоразумен като вас. При цялото това разделение и недоверие сигурно има и зле настроени срещу вожда и неговата клика.
— Има хора, които мразят вожда, но не забравяйте, че той получи седемдесет процента от гласовете при последните избори. Вътрешният му кръг е много сплотен. Бръкнали са с две ръце в кацата с меда и всички са доволни. Буквално невъзможно е да се намери доносник отвътре. — Уилтън се умълча. Последва друга дълга пауза, която явно никак не го смущаваше. Накрая каза: — Бих ви посъветвал да внимавате. Ако съдия Макдоувър е на страната на тези мошеници, значи я закрилят хора, които обичат насилието и заплахите. Това е индианска територия и всички закони и правила, които важат извън нея и управляват обществото, всичко, в което вярвате вие, тук е неприложимо. Ние се управляваме сами. Ние създаваме законите си. Нито щатът Флорида, нито федералното правителство имат сериозно влияние в делата ни, особено по отношение на казиното.
Разделиха се с него около час по-късно, без да узнаят нищо полезно — бяха получили само едно предупреждение, — и се върнаха на шосето на тапакола, четирилентовия път, построен с цел да източи някой и друг долар. Близо до входа на резервата спряха на една будка и платиха пет долара за привилегията да продължат.
— Сигурно съдебното решение на съдия Макдоувър е спряло движението точно на това място — предположи Хюго.
— Прочете ли документите по делото? — попита Лейси.
— Прочетох резюмето на Садел. Макдоувър твърдяла, че пътят е заплаха за общественото здраве, и го блокирала с шерифи в продължение на шест дни. През две хиляди и първа, преди десет години.
— Представяш ли си какъв разговор са водили двамата с Вон Дюбоуз?
— Тя има късмет, че не са й пуснали куршум.
— Не, твърде умна е, за да допусне такова нещо. Дюбоуз също. Успели са да намерят допирни точки и наложената забрана е вдигната.
Веднага след будката ги посрещнаха безвкусни табели, които ги предупреждаваха, че са на територията на тапакола. Други табели указваха пътя към „Рабит Рън“, а в далечината се виждаха вълнообразните редици жилища и къщи покрай всеки феъруей. Комплексът граничеше с резервата, както бе изтъкнал Грег Майърс, и човек можеше за пет минути да стигне пеша от магазина за голф екипировка до казиното. На картата границата на индианската земя беше по-неравна и лъкатушеща от очертанията на избирателен район. Дюбоуз и хората му бяха придобили повечето околни имоти. А някой, вероятно лично Дюбоуз, беше избрал местоположението на казиното максимално близо до земята си. Блестящ план.
Направиха широк завой и пред тях се възправи внушителното казино. Импозантният му вход по средата беше облян в неонова светлина и въртящи се прожектори. От двете му страни се издигаха високи хотели. Паркираха на препълнен паркинг и се качиха на автобусната совалка до входа, където се разделиха и един час обикаляха игралните зали. Срещнаха се в четири следобед на кафе в бар с изглед към масите за игра на зарове и блекджек и наблюдаваха какво става. Насред звучащата музика, неспирното тракане на ротативките, които изсипваха монети на победителите, оживените викове край една маса за залагания и необузданите възгласи на препили хора ставаше ясно, че се въртят сериозни пари.