Младите лъвове [bg]

— Чудесно — отвърна рязко Майкъл. — Просто чудесно.

— Ники — обърна се Кийн към Стелевато, — не искаш ли да хвърлиш поглед на швабите?

— Не — отвърна италианчето. — Оставям това на погребалните команди.

— Можеш да си вземеш някой хубав сувенир — посъветва го Кийн — и да го пратиш на своите близки.

— Моите близки не се нуждаят от сувенири — рече Стелевато. — Единственият сувенир, който биха искали да получат от Франция, това съм самият аз.

— Погледни тая снимка — подкани го Кийн, като извади фотографията и я тикна под носа на италианеца. — Казва се Йоаким Ритер.

Стелевато бавно пое снимката и я разгледа.

— Горката девойка — меко продума той. — Горката русокоса девойка.

Майкъл изпита желание да го прегърне.

Стелевато подаде снимката на Кийн.

— Мисля, че трябва да се върнем при водоснабдителния пункт и да разправим на ония момчета какво се случи тука — заяви той. — Сигурно са чуди стрелбата и са умрели от страх.

Майкъл направи движение да се качи в колата, но се спря. По главната улица се движеше бавно някакъв джип. Кийн щракна затвора на карабината си.

— Стой мирно! — предупреди го рязко Майкъл. — Това са наши.

Джипът се приближи бавно и спря до тях. Майкъл позна Крамър и Морисън, които преди три деня бяха с Павоне, Гражданите, които се бяха събрали на стъпалата на хотела, наблюдаваха без никаква проява на радост новодошлите.

— Здравейте, момчета — извика Морисън. — Забавлявате ли се?

— Да, и то славно — с охота отвърна Кийн.

— Какво се е случило? — попита изумен Крамър, като посочи към мъртвите германци и прекатурената кола. — Нещастен случай?

— Не. Аз ги избих — високо рече Кийн и се ухили. — Никак не е лошо за един ден, нали?

— Шегува ли се тоя? — обърна се Крамър към Майкъл.

— Не, не се шегува — отвърна Майкъл. — Това е самата истина.

— Гледай ти! — възкликна Крамър и погледна с уважение Кийн, който още от първия ден на десанта в Нормандия беше прицел на шеги в поделението. — Гледай ти, старият устат Кийн! Кой би могъл да допусне?

— Служители от гражданската администрация — обади се Морисън, — и да се забъркат в такава каша!

— Къде е Павоне? — попита Майкъл. — Ще дойде ли днес тука?

Морисън и Крамър продължаваха да се взират в убитите германци. Както повечето войници от поделението, те не бяха виждали никакво сражение във Франция и сега не скриваха, че този случай им е направил необикновено впечатление.