Обречен на мълчание

Полковник Спраул изчака известно време, очаквайки да чуе още нещо. Накрая, след като осъзна, че Тайсън не възнамерява да каже нищо повече, той се обърна към Пиърс:

— Желае ли прокурорският състав да представи нещо в опровержение на показанията на обвиняемия?

Пиърс се изправи и понечи да отговори, но Корва прекоси предолтарното пространство и застана пред амвона.

— Обвиняемият още не е свършил, ваша милост — заяви Корва.

— Стори ми се, че той свърши, господин Корва — каза полковник Спраул и повдигна учудено вежди.

— Не, ваша милост. — Корва се обърна към Тайсън, който го изгледа ядосано. — Бихте ли казали, че сте изпитвали угризения след инцидента? — каза Корва на Тайсън.

Тайсън седна на стола си, облегна се и кръстоса крака. Известно време той се взира втренчено в Корва, после отговори:

— Да.

— А продължавате ли да изпитвате угризения и сега?

— Предполагам — рязко му отвърна Тайсън.

— А бихте ли казали, че споменът за този инцидент ви преследва?

Тайсън погледна адвоката си. Ясно беше, че Корва не възнамерява да остави показанията му така, както бяха. Той разгледа лицето му и видя, че е много разстроен.

— Преследва ли ви споменът за онова, което се случи в болницата?

— А вас нямаше ли да ви преследва? — кресна му Тайсън.

— Потърсихте ли психиатрична помощ след като се върнахте от Виетнам?

Тайсън погледна към съдебните заседатели с крайчеца на окото си и забеляза, че някои от тях се чувстваха неловко. Той запази мълчание.

— Потърсил сте психиатрична помощ след завръщането си от Виетнам, не е ли така? — Той продължи без да дочака отговор: — Смятате ли, че с убийството на Лари Кейн сте направили всичко в рамките на човешките възможности, за да предотвратите бунтът и масовото убийство?