Лейди КАЛИГУЛА
- Автор: Браун Ласе
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Год: ИК "БАРД" ООД
- ISBN: 978-954-585-870-3
- Переводчик: Елена Кодинова
- Жанр: Романы для взрослых
Электронная книга - «Лейди КАЛИГУЛА». Краткое содержание книги:
– Да се качим горе – предложи единият жокей, след като нае стая.
– Какво искате да правите с мен горе? – попита ги тя изкусително, докато останалите двама ѝ помагаха да стане.
– Ще те оставим да си поспиш – каза най-младият и взе каните с вермут.
– Ах, ти, лъжец... – прошепна му тя и го целуна.
Хареса ѝ, когато я прегърнаха и я затътриха нагоре по дървеното стълбище. Високото ѝ стройно голо тяло привличаше погледите и възхитените коментари на посетителите. Тя се спираше на всяко стъпало, за да целува тримата мъже и да се трие в тях. Възбуждаше се и стенеше, когато я опипваха, сграбчваше ерекциите им под полите.
Заключиха вратата на стаята зад себе си и изляха цялата си похот върху нея. Тя беше толкова красива и ги побъркваше от желание. Не я оставиха на мира, бързо свалиха зимните си костюми, а през това време тя изпиваше с очи и опипваше мощните им тела, които я притискаха от всички страни, точно както искаше и отчаяно се нуждаеше, защото цялата ѝ чувствена същност бе пламнала от страст и повече не можеше да чака. Желаеше агресивните им прегръдки, да я целуват, облизват и хапят, да проникват в нея силни мъжки органи и да усеща тласъците им дълбоко в себе си. Викаше при всеки оргазъм, стенеше, мяташе се и се извиваше, за да се отдаде едновременно и на тримата. Те бяха доста опиянени от вермута и от вкуса на гениталиите ѝ, но все пак изключително възбудени от наелектризиращия ѝ гаудиум. Отвръщаше им с трескавите конвулсии на сетивата си, когато твърдите им пениси влизаха в нея едновременно и силата промиваше мозъците им.
След три или четири часа непрекъснат секс, тримата мъже все още бяха като омагьосани от прелестите ѝ и от невероятната ѝ сексуалност и не искаха да я пускат да си ходи. Накараха съдържателя на таверната да повика пратеник, който да предаде кратката ѝ бележка до Калигула, с която му казваше да не се тревожи за нея. Щеше да спи навън и да се върне утре сутринта.
Това, разбира се, даде нов тласък на трескавите фантазии на Калигула и зареди с ново гориво автоеротизма му, който Лейди знаеше как да събуди и запали до степен, в която той предпочиташе да мастурбира и да мисли как я покоряват и чукат чужди мъже, отколкото сам да го прави.
Същият следобед, три дни преди нони на март, покрита кола с печата на император Калигула се движеше към вилата на Антония Старата в Анциум.
Агрипинила, добре гримирана и елегантно облечена, видя от стаята си как каляската спира пред главната порта. Тя с танцова стъпка се отправи към атриума да си вземе коженото палто.
– Кога си повикала кола? – попита Антония Старата със сурово и изненадано изражение.
– Вчера – отвърна нахаканата Юлиева принцеса, която вече бе събрала два сандъка с личните си вещи, докато Домиций Ахенобарб беше на кратко пътуване до фермата си на север от Рим.
– Трябва да изчакаш съпруга си и да му поискаш разрешение да тръгнеш – настоя Антония и спря двамата слуги, които носеха сандъците ѝ към колата.
– Виж какво, лельо Антония – отвърна Агрипинила с надменна гримаса. – Единственият мъж, от когото трябва да искам разрешение, когато става въпрос за моя живот, е брат ми. И повярвай ми, имам неговото разрешение да тръгна.
Възрастната матрона притвори очи от гняв. Знаеше, че капризната принцеса щеше трудно да бъде подчинена, но се надяваше, че бракът ще я накара да улегне. Сега разбираше, че нямаше изгледи да постигнат миролюбиви отношения, тъй като Агрипинила се радваше на подкрепата на императора.
– Ти пренебрегваш основното изискване за подчинение на всички омъжени жени пред съпрузите им! – изръмжа ѝ Антония.
Агрипинила сви рамене и нареди на слугите да отнесат сандъците. След това си облече коженото палто пред сребърното огледало. Антония побесня, обърна се и закрачи из атриума.