Сборник "Хрониките на Амбър"
- Автор: Желязны Роджер Джозеф
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вихра Манова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сборник "Хрониките на Амбър"». Краткое содержание книги:
В първите пет книги от поредицата главен герой е Коруин, един от деветимата сина на крал Оберон, краля на Амбър. В тях действието се развива основно около противоборството на принцовете и принцесите на Амбър с цел качването на престола, след изчезването на крал Оберон. В следващите пет главен герой е Мерлин - син на Коруин и Дара, принцеса на Хаос. Той има двойно потекло и притежава както силите на Амбър, така и тези на Хаос. Действието се развива около съдбата на Мерлин след престоя му на сянката Земя, където избягва редица опити да бъде убит. Постепенно разбира, че тези опити не са от хора от Земята, а от Амбърити. Разследванията му постепенно го отвеждат до по-мащабна игра, в центъра на която неволно стои той. Играчите са силите на Амбър и Хаос, а залогът - съдбата на Вселената
После навлязох в Голямата крива. Искрите се издигнаха около мен.
XII
Късен следобед на планински склон: клонящото на запад слънце грееше с пълна сила върху скалите от лявата ми страна и изтръгваше дълги сенки от тези вдясно; то се просмукваше през гъстия листак около моята гробница и стопляше донякъде мразовитите ветрове на Колвир. Пуснах ръката на Рандъм и се обърнах да огледам мъжа, който седеше на пейката пред мавзолея.
Лицето му бе на младежа от пронизаната Фигура, сега с малко повече бръчки около устата, по-смръщено чело, с изписана обща умора в очите и стиснатите челюсти — неща, които бяха липсвали на картата.
Така че разбрах кой е, още преди Рандъм да каже:
— Това е синът ми Мартин.
Мартин се изправи, когато приближих до него, стисна ми ръката, измърмори: „Чичо Коруин“. Изражението му съвсем леко се промени, докато го казваше. Очите му ме изучаваха.
Той беше десетина сантиметра по-висок от Рандъм, но имаше същата лека конструкция. Брадичката и скулите му бяха изрязани по същия начин, косата му беше със същата структура.
Усмихнах се.
— Дълго време си отсъствал оттук. Както и аз.
Мартин кимна.
— Но аз никога не съм бил в Амбър — уточни той. — Израснах в Ребма… и на други места.
— Тогава позволи ми да те посрещна с добре дошъл, племеннико. В интересен момент идваш. Рандъм сигурно ти е разказал.
— Да — потвърди Мартин. — Затова и го помолих да се срещнем тук, а не там.
Погледнах към Рандъм.
— Последният чичо, който е срещал, е бил Бранд — поясни той. — При особено неприятни обстоятелства. Можеш ли да го виниш?
— Трудно. Аз самият налетях на него преди малко. Не бих казал, че срещата ни беше от най-удовлетворителните.
— Налетял си на него? — изненада се Рандъм. — Не те разбрах.
— Той е напуснал Амбър и Рубина на справедливостта е в него. Ако по-рано знаехме това, което знам сега, Бранд още щеше да се намира в кулата. Той е търсеният човек и е много опасен.
Рандъм кимна.
— Знам — каза той. — Мартин потвърди всичките ни подозрения за пробождането. Бранд е бил. Но каква е тази история с Рубина?
— Той стигна преди мен до мястото, където го бях оставил, на сянката Земя. Ала за да се настрои към него, трябва да мине през Лабиринта и да се прожектира през сърцевината на камъка. Току-що го спрях да не направи това върху първичния Лабиринт в истинския Амбър. Бранд избяга, обаче. Ей сега се видях с Жерар и той се зае да изпрати един отряд стражи там, при Файона, за да му попречи да се върне и да опита отново. Нашият Лабиринт и онзи в Ребма също са под стража, заради него.
— Защо толкова много иска да се настрои към камъка? За да вдигне няколко бури ли? Дявол да го вземе, нищо не му пречи да иде сред Сенките и да си направи каквото време му се прииска.
— Човек, настроен към Рубина, може да изтрие с него Лабиринта.
— Оо? И какво ще стане тогава?
— Светът, какъвто го познаваме, ще свърши.
— Оо — повтори Рандъм. После: — А ти пък откъде знаеш това?
— Дълго е за разправяне, сега нямам време. Знам го от Дуоркин и вярвам на тази част от приказките му.
— Той още ли е жив?
— По-късно — отсякох аз.
— Добре. Но Бранд трябва да е луд, за да направи подобно нещо.
Кимнах.
— Той смята, че би могъл след това да създаде нов Лабиринт и да пресътвори вселената така, че да бъде главният й управник.
— Възможно ли е да се постигне това?
— На теория, може би. Но дори Дуоркин изпитва известни съмнения, че всичко би могло да се повтори сега. Комбинацията от фактори е била необичайна… Да, убеден съм, че Бранд донякъде е луд. Като се връщам назад в годините и си спомням неговите промени, меланхоличните му пристъпи, струва ми се, че в поведението му винаги е имало шизоидна нотка. Не знам дали направената с врага сделка го е тласнала през ръба или не. На практика това не е от съществено значение. Иска ми се да не го бяхме измъквали от онази кула. Или Жерар да се бе оказал по-лош лекар.
— Знаеш ли кой го е пронизал?
— Файона. Тя ще ти разкаже подробностите.