Окото на света

— Аз ви казах, че е по-лош от усойница, но бях твърде далече от истината. Не вярвам някога да съм срещала толкова мизерно и окаяно същество, и в същото време толкова гнусно. Чувствам се омърсена само от докосването до него и съвсем нямам предвид мръсотията по кожата му. Омърсена тук, — И тя докосна лявата си гръд. — Разрухата на душата му почти ме кара да се съмнявам, че изобщо има душа. Той е нещо много по-долно от Мраколюбец.

— Но той изглежда толкова жалък сега… — промърмори Егвийн. — А като си спомня как пристигаше в Емондово поле всяка пролет, винаги весел, винаги пълен с новини от външния свят. Не може да няма някаква надежда за спасението му. „Никой човек не може да стои в Сянката толкова дълго, че да е невъзможно отново да намери Светлината“ — зацитира тя.

Айез Седай енергично изтри ръцете си в кърпата.

— Винаги съм го вярвала — каза тя. — Може би е възможно все пак Падан Фейн да бъде спасен. Но той е бил Мраколюбец повече от четиридесет години и ако чуете какво е сторил за това време, колко кръв, болка и смърт е причинил, сърцата ви ще замръзнат. Едно от най-невинните му деяния — макар да подозирам, че за вас никак не е невинно — е това, че тъкмо той е довел тролоците в Емондово поле.

— Да — промълви Ранд. Егвийн ахна. „Трябваше да се сетя. Да ме изгори дано, трябваше да се сетя още когато го познах.“

— Да не е довел от тях и тук? — попита Мат и огледа стените.

— Ако беше — засмя се Агелмар, — щяха да си счупят зъбите в стените на Фал Дара. На много от тях вече им се е случвало. — Говореше на всички, но очевидно думите му бяха адресирани към Егвийн и Нинив, ако се съдеше по погледите, отправени към тях. — Няма защо да се притеснявате и за Получовеци. — Лицето на Мат почервеня. — Всяка улица във Фал Дара е осветена през цялата нощ. И никой не може да крие лицето си сред градските стени.

— Но защо господин Фейн е трябвало да го прави? — попита Егвийн.

— Преди три години… — С тежка въздишка Моарейн седна и присви рамене, сякаш това, което беше правила с Фейн, бе изцедило всичките й сили. — Преди три години, лятото. Светлината със сигурност ни закриля, иначе Бащата на лъжите щеше да тържествува, докато аз все още седях в Тар Валон и обмислях бъдещите си действия. От три години Фейн ви е издирвал заради Тъмния.

— Но това е лудост! — възкликна Ранд. — Той идваше в Две реки всяка пролет, точен като часовник. Три години? Всеки път бяхме пред очите му, както сме сега пред вас, и той не ни е поглеждал повторно освен последния път. — Айез Седай вдигна пръст и посочи към него, поглеждайки го съсредоточено.