Огън и кръв
- Автор: Мартин Джордж Рэймонд Ричард
- Серия: История на дома Таргариен #1
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546559197
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Огън и кръв». Краткое содержание книги:
Вълнуващата история на Таргариените оживява
Столетия преди събитията от „Игра на тронове“ домът Таргариен – единствената фамилия господари на дракони, преживяла Ориста на Валирия – се установява на Драконов камък. „Огън и кръв“ започва със сказанието за легендарния Егон Завоевателя, създателя на Железния трон, и продължава с описанието на поколенията Таргариени, борили се да завладеят това легендарно седалище на власт, чак до гражданската война, която почти унищожава династията им.
Какво всъщност се случва по време на Танца на драконите? Защо е толкова гибелно да се посети Валирия след Ориста? Какви са най-ужасните престъпления на Мегор Жестокия? Какъв е бил Вестерос, когато драконите са властвали в небесата? Това са само някои от въпросите, получили отговор в хрониката, разказана от учен майстер на Цитаделата и съдържаща над осемдесет черно-бели илюстрации от художника Дъг Уитли.
„Огън и кръв“ е първата част от двутомната хроника на Таргариените, изненадваща с ново разбиране за динамичната, често кървава и винаги завладяваща история на Вестерос.
Друг вид музика засвирил Сандок Сянката при портите на Твърдината на Мегор, когато стражите на сир Амори връхлетели срещу него с меч и копие. Онази нощ инструментите, които той избрал, били висок черен щит от нощно дърво и варена кожа и голям извит меч с дръжка от драконова кост, чието черно лезвие блестяло на светлината на факлите с откроимите вълни на валирианска стомана. Враговете му връхлетели с вой, проклятия и викове, но Сянката не издал нито звук, освен със стоманата си, плъзгал се през тях безшумно като котка, острието му свирело наляво и надясно и нагоре и надолу, пускало кръв с всеки срез, посичало през ризниците им все едно, че били облечени в пергамент. Гъбата, който твърди, че е видял битката от покрива горе, свидетелства, че „не приличаше толкова на бой с меч, колкото на селяк, жънещ жито. С всеки удар падаха още стръкове, но тези стръкове бяха живи хора, които крещяха и проклинаха, докато падаха“. На мъжете на сир Амори не им липсвало кураж и някои доживявали достатъчно, за да нанесат и те удари, но Сянката, вечно в движение, поемал остриетата им с щита си, после със същия този щит ги изтласквал назад и през моста върху жадните за кръв железни шипове долу.
Нека да се каже следното за сир Амори Пийки: неговата смърт не е опозорила Кралската гвардия. Трима от хората му били мъртви, когато Пийки извадил меча си от ножницата. „Беше облечен в бяла люспеста броня под бялото му наметало — казва ни Гъбата, — но шлемът му беше открит на лицето и не беше взел щит, и Сандок го накара да отговаря горчиво за тези липси.“ Сянката го превърнал в танц, казва шутът; между всяка нова рана, която нанасял на сир Амори, убивал един от останалите му слуги, преди да се обърне отново срещу белия рицар. Все пак Пийки продължавал да се бие с упорита храброст и малко преди края, за половин миг, боговете му дали шанса, когато последният от стражите му успял някак да докопа с ръка меча на Сандок и го издърпал от хватката на Сянката, преди да се изтърколи от моста. Вече на колене, сир Амори се надигнал залитайки и нападнал обезоръжения си противник.
Сандок измъкнал бойната брадва на Визерис от дървото, където принцът я забил, и разцепил главата и шлема на сир Амори на две, от гребена до предпазителя на шията. След като оставил трупа да се катурне долу на шиповете, Сянката се забавил колкото да избута мъртвите и издъхващи от подвижния мост, преди да се оттегли в Твърдината на Мегор, при което кралят заповядал да вдигнат моста, да спуснат портикула и да залостят вратите. Замъкът в замъка останал защитен.
И така щял да остане още осемнайсет дни.
Останалото от Червената цитадела било в ръцете на сир Марстън Води и неговата Кралска гвардия, докато извън стените на замъка сир Лукас Лейгуд и неговите златни плащове държали Кралски чертог в здравата си хватка. Двамата дошли пред твърдината на следващата сутрин, за да настоят кралят да напусне убежището си.
— Ваша милост ни оскърбява, ако мисли, че искаме да му навредим — казал сир Марстън след като труповете на убитите от Сандок били извадени от рова. — Действахме само за да защитим ваша милост от лъжливи приятели и изменници. Сир Амори се беше заклел да ви защитава, да даде своя живот за вашия, ако потрябва. Той беше ваш верен човек, както съм и аз. Не заслужаваше такава смърт от ръцете на такъв звяр.
Крал Егон не се трогнал.
— Сандок не е звяр — отвърнал той от бойниците. — Той не може да говори, но слуша и се подчинява. Аз заповядах на сир Амори да се махне и той отказа. Моят брат го предупреди какво ще се случи, ако стъпи отвъд брадвата. Клетвите на Кралската гвардия включват подчинение, мислех.
— Заклели сме се да служим на краля, ваше величество, това е така — отвърнал сир Марстън, — и когато станете пълнолетен мъж, моите братя и аз с радост ще се пронижем с мечовете си, ако ни заповядате да го сторим. Докато оставате дете обаче от нас се изисква под клетва да се подчиняваме на Ръката на краля, защото Ръката говори с гласа на краля.
— Лорд Тадеус е моята Ръка — настоял Егон.
— Лорд Тадеус продаде владението ви на Лис и трябва да отговаря за това. Аз ще ви служа като Ръка, докато неговата вина или невинност не бъдат доказани. — Сир Марстън извадил меча си, смъкнал се на едно коляно и казал:
— Заклевам се над моя меч, пред очите на богове и хора, че никой няма да ви навреди, докато стоя до вас.
Ако лорд-командирът е вярвал, че тези думи ще склонят краля, не би могъл да греши повече.