Мечката и драконът
- Автор: Кланси Том
- Серия: ryanverse #11
- Язык: болгарский
- Переводчик: Павел Талев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мечката и драконът». Краткое содержание книги:
— За какво е тази тревога? — попита Джон, когато влязоха в кабинета на Барлоу.
— За това. — Той подаде на двамата по един факс. — Може би ще седнете, момчета.
— Боже господи! — прошепна Чавес тридесет секунди по-късно.
— Съгласен съм с теб, Доминго — каза шефът му. Четяха набързо приготвено резюме с подбрани пасажи от последното съобщение на Зорге.
— Явно имаме източник в Пекин, човече.
— Очевидно е така, Доминго. И ние трябва да предоставим тази информация на Сергей Николаевич. Някой у дома е започнал да се вживява в ролята на вселенски патриарх.
— Мамка му! — изруга Чавес. После се зачете по-нататък. — А, да разбирам. В това вече има някакъв резон.
— Барлоу, имаш ли телефонния номер на нашия приятел?
— Ето го. — Агентът от ЦРУ му подаде едно листче и посочи номера. — Сега ще е в дачата си извън Москва на Ленинските възвишения. Те още се казват така. След като разбра, че той е бил набелязаният обект, Головко започна да става по-предпазлив.
— Да, запознахме се с неговата бавачка Шелепин — каза Чавес на Барлоу. — Изглежда ми доста сериозен мъж.
— Дано е така. Ако съм разбрал правилно прочетеното, бодигардът на Головко трябва много да внимава, а може би и охраната на Грушевой.
— Изглежда ми направо невероятно — каза недоумяващ Чавес. — Та това е равносилно на обявяване на война.
— Динг, нали ти сам обичаш да казваш, че международните отношения приличат на две страни, които гледат да си го начукат взаимно. — Той набра телефона. — Товарищ Головко — поздрави той вдигналия телефона и продължи на руски: — Обажда се Кларк, Иван Сергеевич. Това ще прикове вниманието му — каза Джон на подчинения си.
— Здравей, Ваня — отвърна познатият глас на английски. — Няма да те питам как си се добрал до номера на телефона ми. Какво мога да направя за теб?
— Сергей, трябва да се видим веднага по важен въпрос.
— От какъв характер?
— Аз изпълнявам само ролята на пощальон. Можем ли двамата с Доминго да дойдем при теб тази вечер?
— Знаете ли как да стигнете дотук?
Кларк реши, че ще се оправи в гората.
— Само кажи на хората на портала да очакват двама капиталистически приятели на Русия. Да речем след час, става ли?
— Ще ви чакам.
— Благодаря ти, Сергей. — Кларк затвори телефона. — Къде е тоалетната, Барлоу?
— Долу в коридора вдясно.
Старият разузнавач сгъна факса и го сложи в джоба на палтото си. Преди да разговаря за тези неща, трябваше да посети тоалетната.
42.
Брези
Те се движеха със залеза на запад от руската столица. Трафикът в Москва бе станал доста по-натоварен от последното му пребиваване тук и вече можеше да кара по централните платна на големите булеварди. Динг се справяше с навигацията с помощта на карта и скоро те пресякоха околовръстните шосета, които опасваха Москва, и навлязоха сред хълмовете около града. Наближиха мемориал, който нито един от тях не бе виждал досега — три огромни…
— Какво, по дяволите, е това? — запита Динг.
— Дотук са стигнали германците през 1941 — поясни Джон. — На това място са ги спрели.
— И как се наричат тези неща?
„Тези неща“ бяха три огромни стоманени греди, които бяха заварени под 90 градуса и приличаха на огромни триноги.
— Заграждения, но при тюлените ги наричахме рогати весла — каза Кларк на младия си партньор.
— Вземат историята си на сериозно, а?
— И ти щеше да постъпваш така, ако си спрял някой, който е искал да изтрие страната ти от картата. Германците също бяха доста сериозни по онова време. Онова бе една доста мръсна война.
Десет минути по-късно те навлязоха в брезова горичка, която олицетворяваше душата на Русия не по-малко от водката и борша. Скоро достигнаха до един КПП17. Униформеният страж пред него държеше АК-7418 и изглеждаше изненадващо строг.
„Сигурно са му съобщили за заплахата срещу Головко и останалите“, предположи наум Джон.
Освен това обаче часовият бе инструктиран кой може да преминава и двамата трябваше само да покажат паспортите си, за да бъдат пропуснати, като човекът с автомата дори им показа по кой от черните пътища да поемат.
— Къщите съвсем не изглеждат зле — отбеляза Чавес.
— Построени са от германските военнопленници — каза му Джон. — Иван не харесва особено германците, но уважава майсторството им. Тези тук са били построени за членовете на Политбюро, предполагам след войната. А, ето и нашето място.
То представляваше дървена сграда, която бе боядисана в кафяво и изглеждаше като кръстоска между германска селска къща и ранчо от Индиана, помисли си Кларк. И тук имаше охрана — трима въоръжени мъже крачеха пред сградата.
17
Контролно-пропускателен пункт. — Бел.прев.
18
Автомат „Калашников“, модернизиран вариант на популярния АК-47. — Бел.прев.