Каменният кръг [bg]

— Наистина разбирам — повтори той сякаш на вълните. — Реших, че сте разстроена заради естественото за жените състрадание, но виждам, че е нещо съвсем друго. — Той замълча, стиснал перилата, неясна фигура под звездното сияние.

— Аз бях войник, офицер — каза той. — Знам какво е да държиш живота на хора в ръцете си… и да го изгубиш.

Аз мълчах, той също. Обичайните корабни звуци долитаха някъде отдалеч, приглушени от нощта и от липсата на хора. Накрая той въздъхна и се обърна към мен.

— Но според мен помага мисълта, че все пак не сте Бог. — Замълча и добави тихо: — И огромното съжаление, че не можете да бъдете.

Въздъхнах, усещайки как напрежението ме напуска. Студеният вятър вдигна косата от врата ми и навитите ѝ крайчета полетяха покрай лицето ми, докосвайки го нежно.

— Да.

Той се поколеба, сякаш не знаеше какво да каже, наведе се, хвана ръката ми и я целуна, много простичко, без преструвка.

— Лека нощ, госпожо Малкълм — каза той и се обърна. Стъпките му кънтяха силно по палубата.

Беше само на няколко ярда от мен, когато забързан моряк го видя и спря с вик. Беше Джоунс, един от стюардите.

— Милорд! Не бива да излизате от каютата си, сър! При този студен нощен въздух, чумата на борда и заповедите на капитана… За бога, какво си мисли вашият слуга, че ви позволява да се разхождате така?

Моят нов познат кимна извинително.

— Да, да, знам. Не биваше да излизам, но си помислих, че ако остана още миг в каютата, така или иначе ще се задуша.

— По-добре задушен, отколкото мъртъв от кърваво течение, сър. Ще ме извините, сър — рече строго Джоунс. Моят познат не възрази нищо, само измърмори нещо и изчезна в сенките на кърмата.

Вдигнах ръка и хванах Джоунс за ръкава, когато минаваше покрай мен. Той се стресна и възкликна тихо.

— О! Госпожо Малкълм — каза, щом се съвзе, сложил кокалестата си ръка на гърдите. — Господи, помислих ви за призрак, мадам, моля за извинение.

— Аз се извинявам — отвърнах любезно. — Исках само да те попитам с кого говореше току-що?

— О, той ли? — Джоунс се извърна да погледне през рамо, но господинът с подходящото име Грей отдавна бе изчезнал. — Ами че това е лорд Джон Грей, мадам, той е новият губернатор на Ямайка. — Смръщи се строго в посоката, в която се бе отдалечил Грей. — Не биваше да е тук; капитанът даде строги заповеди да стои долу, далеч от опасност. Само това ни липсва, да акостираме с мъртъв политик на борда, и хубавичко ще си платим, мадам.

Той поклати неодобрително глава, обърна се към мен и се поклони леко.

— Ще се оттегляте ли, мадам? Да ви донеса ли чаша хубав чай и може би един сухар?

— Не, благодаря ти, Джоунс — казах аз. — Ще ида да проверя болните отново, преди да си легна. Нямам нужда от нищо.

— Е, добре, мадам, както кажете. Лека нощ, мадам. — Докосна за миг перчема си и изчезна.

Останах още малко до перилата, преди да сляза долу, като вдишвах дълбоко чистия свеж въздух. Имаше много часове до зазоряване; звездите грееха ярки над главата ми и аз осъзнах, съвсем внезапно, че все пак мигът на благодат, за който се бях молила, е дошъл.