Сборник "Маддракс. Тъмното бъдеще на земята" (1-10)

— Как е възможно това? — попита Мат.

Зеп отново се изкиска.

— Когато си дребен на ръст и искаш да оцелееш, не бива да си глупав — рече той. — Освен това — той се ухили — ние, Нюсли, сме доста състоятелни. — Покашля се. — Наистина, говори се, че богатството не прави човека щастлив, но това, естествено, е лъжа! Поговорката сме си я измислили ние, богатите, за да не ни завиждат бедните.

— Да — каза Мат. — По-добре е да си богат и здрав, отколкото беден и болен.

— Точно така — рече Зеп. — Благодарение на нашето богатство можем да си наемем действена помощ, за да пазим нашата Златна гробница.

Мат ококори очи.

— Златната гробница ли?

— Нашата главна квартира — каза Зеп гордо. — Непревземаема е, защото има железни врати, които са дебели пет лакти.

— Значи ли това, че гадните мършояди от степта работят за Сивите кардинали? — попита ужасена Аруула и свали Зеп на пода.

— Псст, пссст — изсъска гномът. Постави пръст на устните си и се огледа, сякаш се страхуваше, че могат да ги подслушват. — Да приемем — продължи той, — че имат доста ненаситен трапезен нрав… Но кои сме ние, че да се надигаме против обичаите на чужди народи? Вудан с божествената си сила не е ли създал гуула така, както и кръвожадния тарак и слузестия охлюв? Не изпитва ли и гуулът болка, когато го ударят? Не кърви ли и той, когато го прободат?

— Е, да… — каза Мат.

— Нюсли са дребни на ръст и слаби — продължи Зеп. — Мьоцли и техният крал, напротив, са едри и силни и имат дълги огнебълвачки. Ако Нюсли искат да оцелеят, не бива много-много да се интересуват дали участниците в техните чуждестранни легиони си измиват добре ръцете преди хранене. — Зеп погледна чистосърдечно Мат и Аруула. — Златната гробница трябва да бъде опазена!