Тайко
- Автор: Йошикава Ейджи
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Парпулов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайко». Краткое содержание книги:
— Имате сериозен вид, Канбей, но помислете за малко. Откак този род е станал съюзник на Нобунага, какво сме получили в замяна? Нищо.
— Не мисля, че вече става дума само за печалби и загуби.
— А тогава за какво?
— Въпрос на вярност е. Вие сте глава на добре известен род и се бихте на страната на Ода при Харима. Да се присъедините изведнъж към Араки Мурашиге и да измените на предишните си съюзници ще накърни представите за вярност.
— Какво говорите? — попита Масамото.
Отнасяше се към Канбей като към човек, неопитен в преговорите и колкото повече се разпалваше той, толкова по-хладно се държеше на свой ред към него.
— Отношенията ми с Нобунага никога не са били въпрос на вярност — заяви той. — Вие и вашият баща изглежда смятате, че бъдещето на тази страна е в ръцете на Нобунага и след като е влязъл в столицата, най-разумно е да си в съгласие с него. Поне така ми бе представяно положението и за известно време аз се оставих да бъда убеден. Но истината е, че отсега нататък пред Нобунага се изпречват много опасности. Помислете си, все едно че гледате навлязъл в морето голям кораб. От брега всичко изглежда сигурно — струва ви се, че ако се качите на борда, без страх ще плувате по бурните вълни. И после наистина се качвате и обвързвате съдбата си с тази на кораба. Сега, когато се уповавате изцяло на него, наместо да сте спокоен, се оказвате лишен от увереност. Всеки път, когато вълните ви подхвърлят, усещате безпокойство и се съмнявате в устойчивостта на съда. Такава е човешката природа.
Канбей неволно се плесна по коляното.
— Веднъж след като сте се качили, не може да слезете тъкмо по средата на плаването.
— А защо не? Ако виждате, че корабът няма да устои на напора на вълните, може да няма начин да спасите живота си, освен да го изоставите и с плуване да се доберете до брега, преди да сте претърпели крушение. Понякога трябва да не обръщаме внимание на чувствата си.
— Такива мисли са срамни, господарю. Щом времето се проясни и корабът, който е изглеждал така застрашен, вдигне платна и най-сетне стигне в пристанището, точно на човека който е треперил през време на бурята, съмнявал се е в кораба на който е поверил живота си, изменил е на другарите си по плаване и в уплаха е скочил през борда в морето, ще гледат като на смешен глупец.
— Щом се стигне до думи, не мога да се меря с вас — засмя се Масамото. — Истината е, че надминавате самото красноречие. Първо казвахте, че ако Нобунага направи крачка към запада, бързо ще го помете целия. Частите, пратени с Хидейоши, обаче наброяват само пет-шест хиляди. И макар господарят Нобунага и други военачалници често да му се притичваха на помощ, в столицата цари безпокойство и изглежда, войската няма да остане тук още дълго. А мен просто ме използват за преден пост на Хидейоши и взимат от моите войници, коне и припаси, но от това не излиза нищо повече, освен че стоя като преграда между Ода и техните противници. Оценете изгледите за успех на Ода само според начина, по който Араки Мурашиге, когото Нобунага издигна на такъв отговорен пост, напълно преобърна положението в столицата със своя съюз с Мори! Причината, по която изоставих заедно с Мурашиге рода Ода, трябва да е ясна.
— Това, което чух, е един наистина злощастен замисъл. Подозирам, че скоро ще съжалявате заради него.
— Още сте млад. Силен сте в сраженията, но не и в светските дела.
— Умолявам ви да промените мнението си, господарю.
— Това няма да стане. Дадох на служителите си да разберат, че съм обещал на Мурашиге и твърдо съм решен да взема страната на Мори.
— Но ако още веднъж обмислите своето становище…
— Преди да кажете още нещо, говорете с Араки Мурашиге. Ако той реши да обмисли наново стъпката си, и аз ще го направя.
Възрастен мъж и дете. Разликата между двама им не бе само тънкост. Можеше да се каже, че дори човек като Канбей, когото на запад смятаха за единствен по дарби и напредничави разбирания, не би могъл да наложи своето срещу съперник като Одера Масамото, независимо дали е прав или не.
Масамото отново се обади, за да подсили становището си:
— Във всеки случай, вземете със себе си това и отидете в Итами. После ми донесете бързо отговора. Когато узная какво мисли господарят Мурашиге, ще ви кажа окончателното си мнение.
И той написа една бележка до Араки Мурашиге. Канбей я сложи в кимоното си и бързо тръгна към Итами. Положението бе напрегнато и действията му можеха да имат големи последствия. Когато приближи крепостта, видя войници да правят окопи и да издигат ограда от колове.
Като не забелязваше сякаш, че изведнъж бе обграден от обръч копия, той каза, все едно няма от какво да се бои: