Илион [bg]

— Това е леярска вагрянка — по-късно същата вечер обясни на събралите се гости Хана. — Построихме я за около седмица, карахме материали по реката с канута. Рязахме и огъвахме клони.

Бяха поднесли разкошна вечеря. Слънцето все още осветяваше високите хълмове от отсамната страна на реката, ала самата долина тънеше в сянка и двата пръстена ярко сияеха в помръкващото небе. Към тях се носеха искри, мехът пуфтеше, пещта ревеше. Деймън си взе поредната чаша, осмата или десетата, и предложи друга на Ада, която поклати глава я отново насочи вниманието си към Хана.

— Изплетохме нещо като кошница и облицовахме центъра на вагрянката, кладенеца, с огнеупорна глина. Направихме го с лопата, като смесихме сух пясък, бентонит4 и вода. После омесихме топки от глинестата каша, увихме ги в мокра папрат и листа, за да не изсъхнат, и облицовахме кладенеца с тях. Така дървената вагрянка няма да се подпали.

Деймън нямаше представа накъде бие тази жена. Защо бяха издигнали тази голяма недодялана постройка от дърво и после бяха запалили огън в основата й, щом не искаха да изгори? Истинска лудница.

— През последните няколко дни поддържахме огъня в пещта и гасяхме всички случайни пожари във вагрянката — продължи Хана. — Затова я построихме близо до реката.

— Прекрасно — измърмори Деймън и отиде да си потърси нова чаша, докато Хана и нейните приятели — дори непоносимият Харман — продължаваха да дуднат, използвайки безсмислени термини като „коксова подложка“, „ветрови пояс“, „фурма“ (според обяснението на Хана това означавало някакво въздушно отворче в облицованата им с глина пещ, край която младата Ема не преставаше да работи с меха), „топилна зона“, „изпускателен отвор“ и „отвор за шлака“. Всичко това звучеше варварски и смътно неприлично на Деймън.

— А сега е време да видим дали работи — обяви Хана. Гласът й едновременно разкриваше умора и възбуда.

Гостите трябваше да се отдръпнат на пясъчния бряг на реката. Деймън се върна на поляната при масите, докато всички младежи — и онзи проклет Харман — развиха бясна дейност. Искрите полетяха високо към небето. Хана се втурна към върха на така наречената вагрянка, докато Харман се взираше в пламтящата глинена пещ долу и викаше да му донесат едно-друго. Ема надуваше меха, докато не я смени някакъв мършав мъж, казваше се Лоус. Деймън с едно ухо слушаше задъханите обяснения на Ада, която излагаше още подробности на събралите се приятели. Долавяше изрази като „вдухваща тръба“, „вдухващ отвор“ и „изстудена шлака“ (въпреки че пламъците бушуваха още по-буйно). Деймън се отдалечи на още пет-шест метра.