Чужда маска

— Знаете ли, тогава имах чувството, че умирам — смееше се Рюхина — цветуща млада жена, неотдавна родила в законен брак прелестно бебе. — Заспивах с негова книга под възглавницата, любувах се на снимките му, имаше ги на всяка книжка. Преди момичетата се влюбваха в актьори и поети, а сега времената се промениха, сега се влюбват в писателите.

— Как реагира Леонид Владимирович на първото ви обаждане по телефона?

— О, той беше истински джентълмен. Беше трогнат от вниманието ми, каза, че му било много приятно и така нататък. Попита ме кои негови книги съм прочела и какво най-много ми е харесало в тях. След това ми се извини, че не разполагал с време, записа ми телефонния номер и ме попита кога може да ми позвъни и да си поговорим по-подробно. Аз направо се побърках от щастие.

— И какво стана по-нататък?

— Позвъни ми след два или три дена, беше му удобно да разговаря, за никъде не бързаше и много обстойно ме разпитва буквално за всяка книга: какво ми харесва, какво не ми харесва, на кое място съм се досетила как ще свърши историята, допаднал ли ми е финалът или ми се ще да е друг. С една дума, разговаряше с мен като с възрастен човек, повярвайте ми. А от моя страна — пълен възторг!

— Срещала ли сте се лично с него или само по телефона сте контактувала?

— Срещах се, разбира се.

— Колко често?

— Какво ти често — отново се разсмя Олга. — Всичко на всичко, четири пъти. Първия път ми подари цветя и два часа се разхождахме в парка. Втория дойде с мен на Ленинские гори, но вече без цветя. Непрекъснато разговаряхме за неговите книги. Третия и четвъртия път ме води в апартамента си, жена му някъде беше отпътувала, струва ми се — в командировка. Половин час секс и пак три часа разговори. Стана ми ясно, че той съвсем не се интересува от мен, интересуваха го само книгите му. Използваше ме в качеството на консултант. Бях млада и глупава, но не чак в такава степен, че да не загрея. И му го казах. Не се измъчвай, Льоня, викам му, ако ти се иска да разговаряш с мен за книгите си, по-добре е да го правим по телефона. Ти непрекъснато дебнеш кога ще я няма жена ти, нервничиш, аз пък се страхувам — с една дума, пълна загуба на нерви и никакво удоволствие. Само да го бяхте видяла как се зарадва! Като дете, на което казват, че в училището има карантина и може да си остане вкъщи и да си играе на воля.