Голямата игра

— Един момент — каза й той, — моят секретар и тук не ме оставя на спокойствие. Какво има, Фернан?

— Ще преча ли? — попита тя с чаровна усмивка кой знае защо Витя, макар да пречеше на мен.

— Бизнесът преди всичко… сър — напомних аз.

— Какво има? — Само че по-накратко.

— Те са тук — казах.

— Кои те? И какво означава тук? И защо с такъв тон?

— Братя Русих и Джамил, за когото говореше Редуей.

— И какво от това? — Той сви рамене.

— Те се срещнаха, заедно са, имат общ бизнес.

— Нищо не мога да разбера. — Той пак сви рамене. — Смяташ това за достатъчен повод, за да ме разделиш от най-прекрасната жена, с която почти се уговорих?

— Откъде мога да знам за какво сте се уговаряли?

— Че за какво може да се уговаря човек с такава жена като госпожа Амирова? — попита той и присви очи.

— Например за изневяра?

Той ме гледа близо минута, като леко се люлееше от пети на пръсти, сякаш си има работа с идиот.

— И за това също — каза най-накрая. — Но на последно място. Госпожо Делара! — обърна се той към дамата си, която в това време водеше светски разговор с някакъв господин. — Разрешете да ви представя моя приятел и партньор господин Косецки.

— Току-що го нарекохте свой секретар — каза тя и ми подаде за целувка своята добре поддържана тясна ръка.

Докоснах се до нея не без удоволствие. Никога нямаше да си помисля, че това е ръка на жена, минаваща четирийсетте.

— Оттогава го повиших в звание — доста студено каза Солонин, като ме гледаше с изсветлелите си очи. Много му харесваше да дразни шефа си.

Ще намеря случай да се реванширам. Той ме бил повишил!

— Делара, скъпа. — Той небрежно сложи ръката си на възхитителното й рамо. — Ето там стои един господин — Джамил ибн… забравих как беше…

— Фатали — подсказахме му едновременно двамата с Делара и се усмихнахме един другиму.

— Може да е на хубаво, не знам — отбеляза Витя. — Но понеже този Джамил поглежда от време на време към нас, ще преодолея ревността си и ще позволя да потанцувате с него. — Той извади бял карамфил от бутониерата си. Знаех, че там се намира миниатюрен предавател с високочестотна антена. — Надявам се, че докато танцувате, ще украсите гърдите му с този карамфил. Той ще се зарадва извънредно много. — И Витя й се закани с пръст.

— Отдавна никой не ме е ревнувал — каза Делара на разваления си английски. — Мъжът ми отдавна разбра, че е безполезно. А горкият Алекпер просто нямаше повод. Като познават могъществото на бащата, мъжете просто се бояха да ме наближат.

— Защо горкият? — Солонин повдигна мъжествените си вежди. — Мигар не е бил най-щастливият от смъртните?