Немски сказания (Том първи) [bg]

Двамата студенти легнали да спят, ала след около час гладът така сграбчил единия, че той се изправил и потърсил съдината. Другият, който бил магистър, го предупредил да остави дяволовото дяволу, но онзи отвърнал: „Това принадлежи по право по-скоро на мен, нежели на дявола“, седнал на масата и ял колкото му сърце искало, така че останало само малко от зеленчуците. След това грабнал каната с бира, теглил една добра померанска глътка и след като в някаква степен заситил желанието си, легнал отново до спътника си. След време обаче жаждата го връхлетяла отново, той станал пак и отпил втора толкова яка глътка, че оставил за домашния дух само малко на дъното. След като си угодил по този начин и се почувствал заситен, легнал и заспал.

Всичко останало тихо до полунощ; в полунощ обаче коболдът влязъл с такъв силен шум, че двамата се пробудили ужасени. Онзи кръстосал няколко пъти стаята, сетне седнал на масата, канейки се да се угости, и те ясно дочули как придърпва към себе си съдината. Тутакси обаче я тръснал силно обратно, очевидно разгневен, грабнал каната и отворил похлупака й, след което поривисто го захлопнал обратно. После започнал да върши работата си, грижливо избърсал първо самата маса, а след това и краката й, а подир това измел пода като с метла. Като приключил, отишъл отново при съдината и каната, с надеждата, че сега нещата стоят може би по-добре, ала отново ги оттласнал с гняв. Сетне продължил работата си, приближил се до пейките, избърсал ги, изжулил ги и ги изтъркал отдолу и отгоре, а когато достигнал до мястото, на което лежали двамата студенти, прескочил го и се заел с пространството под нозете им. Като свършил, заел се за втори път с горната част на пейката и прескочил за втори път гостите. Когато обаче се приближил за трети път, той погалил оня, който не бил вкусил нищо, по косата и цялото тяло, без да му причини каквато и да е болка. Другия обаче хванал за краката, смъкнал го от пейката, повлякъл го няколко пъти насам и натам по пода, след което го оставил да лежи, изтичал зад печката и високо му се присмял. Студентът изпълзял обратно на пейката, ала след четвърт час коболдът отново наченал работата си: метял, чистел, бършел. Двамата лежали, треперейки от страх, а когато се доближил до тях, коболдът докоснал единия съвсем нежно, а другия хвърлил на земята, след което иззад печката се дочул отново груб и подигравателен смях.