Загадката на катакомбите [bg]

Можех да чуя рева на лъвовете и виковете на гладиаторите в Колизея онази сутрин, когато мама и тате ме доведоха в манастира. Улиците бяха изпълнени със смях и препирни. Навсякъде имаше мъже, които бяха прекарали нощта, пиянствайки, и бяха примамвали леките жени в утробата на някоя сянка. Мама придърпа завесите на носилката, така че да не стана свидетел на тези отблъскващи варварски сцени, които се разиграваха по изгрев слънце.

Мама и татко бяха станали част от култа към свети Виктор преди много години. Вече не вярвахме в старите римски богове. Бяха избрали пътя към Спасението, Исус Христос. Тайно почитахме Всевишния и сина Му Исус.

Манастирът, в който щях да бъда послушница, се намира на възвишение в покрайнините на Рим. Носачите намалиха скоростта, когато се приближихме. Приорисата на манастира ме чакаше заедно с някои от най-приближените си монахини. Мама и тате бяха горди, че могат да предадат мен - най-младата си дъщеря - под нейна опека.

Монахините в манастира не служат само на вярата и Всевишния. Най-главната им задача е да опазят светиня на стотици години. Светата звезда е най-скъпата реликва на манастира. А онази специално избрана измежду монахините, която се грижи за реликвата и я пази, се нарича Пазач на накитите. И това съм аз. Светата звезда лежи в скрин, покрит с най-красива коприна. Скринът е скрит в позлатен шкаф зад олтара. Само Пазителя на накитите има ключ. Всеки седми ден отварям шкафа под взора на приорисата и докато другите монахини пеят химн. След това измивам звездата с уханни масла.

Преди двеста години този накит е висял на шията на жена на име Мария. Казвала се е Мария от Назарет. На повечето е позната като Дева Мария. Майката на Исус. Небесната кралица.