Dominus [bg]

Александър започна телефонния разговор професионално, защото не беше сигурен как щеше да реагира инспектор Габриела Фиеро, когато чуе за какво ѝ се обажда. Или въобще когато го чуе. Точно този въпрос винаги висеше над една стара връзка, а Трекио беше достатъчно неопитен в тази сфера, за да не знае какво да прави с останалите в него чувства. Те варираха между срама и позора, имаше и прилична доза разочарование. Най-лесният начин да се справи с тях преди беше да избяга, което всъщност Александър и направи, когато кратката им връзка стигна до своя рязък край. Въпросът беше дали бе сторил това, без да изгори онези пословични мостове зад себе си.

-      Инспекторе, обажда се Александър Трекио. - Всичко беше напълно формално. Мъжът млъкна, очакваше реакция, но такава не последва. Отвори отново уста, езикът му беше сравнително по-сух, отколкото беше само преди момент, чувстваше го едва ли не като шкурка. - Надявам се, нямаш нищо против, че ти звъня на мобилния. - Репортерът се подвоуми в края на изречението. Нямаше да се изненада, ако отговорът, който получеше, беше рязък и му обяснеше да се обади в управлението, ако желае да разговаря с полицията.

-      Алекс, господи. - Тонът на Габриела съдържаше изненада, но не и гняв. Това беше едно добро начало.

-      Надявам се, че няма проблем, че се обаждам.

-      Мина доста време - продължи жената и Александър забеляза, че не е отговорила на въпроса му.

-      Откакто работихме върху аферата „Сан Себастиано“. Преди две години. - Тогава бяха назначени по един и същ случай - тя да разследва, а той да отразява - и това беше единственото нещо, което ги събра отново от времето на странната вихрушка, каквато беше връзката им преди почти две години.

Трекио не беше виждал Фиеро оттогава.

-      Като че ли е било толкова отдавна - каза жената, от тона ѝ не ставаше ясно какво точно има предвид. Все пак не започна да говори за старата им връзка. Последва кратка пауза. - Защо се обаждаш, Алекс?

Зад гласа на Габриела се чуваха улично движение и гълчава. Навярно Александър я хващаше извън службата. Изведнъж се почувства като натрапник, който окупира свободното време на инспекторката. Беше си обещал, че повече няма да прави така. Особено след като тя му каза, с ръка нежно поставена върху неговата, че никога няма да се върнат към онова, което някога имаха.