Първото семейство
- Автор: Тили Патрик
- Серия: amtrak wars #2
- Язык: болгарский
- Год: Изд. "Бард"
- ISBN: 954-585-378-6
- Переводчик: Георги Стоянов
- Жанр: Космическая фантастика
Электронная книга - «Първото семейство». Краткое содержание книги:
След стотици години сражения — с използване на модерна технология срещу първобитни хора, които, изглежда, притежават свръхестествени сили — Федерацията все още е далеч от приключването на битката с мютите. Един самотен летец е замъкнат в един от нейните подземни бункери — дори самото съществуване на този младеж е предизвикателство към господстващата мъдрост на Първото семейство. А съдбата му ще определи бъдещето както на Федерацията, така и на мютите…
— По-различно е от подстригване на нормална коса… — мърмореше той. После махна с дясната си ръка пред носа на Стив. — Де да ми даваха кредитни точки за всеки, когото подстригвам.
Стив не каза нищо, но дълбоко в себе си се възмути, че загуби дългата си коса само заради някаква адски глупава наредба. Напомни си, че трябва да контролира реакциите си. «Отново си вътре, Брикман. Дръж се хладнокръвно и умно…»
Чизъм отстъпи да огледа работата си.
— Е, така вече е добре… — Взе ножиците и отряза няколко щръкнали косъма, след това пак включи машинката и се зае да оформи линията зад дясното ухо на Стив. — Знаеш ли, аз познавам сестра ти… Роз — промърмори той. Гласът му едва се чуваше от бръмченето на електрическата машинка. — Искаш ли дай кажа, че си добре?
В главата на Стив прозвуча сигнал за тревога. Какво свързваше този човек със сестра му?
— Няма ли да е опасно?
Чизъм се засмя, остави машинката, свали кърпата от врата на Стив и го подкани да стане.
— Добре дошъл сред човешката раса.
Очите на Стив внезапно се наляха със сълзи. Той се надигна от стола, разтри енергично лицето си с ръце в усилие да скрие емоциите си и мълчаливо се сгълча: «Стегни се, Брикман! Не трябва да се оставиш тези хора да те хванат. Особено тия, дето се правят на добрички. Те са най-опасни.»
По време на храненето в столовата Чизъм не направи никакъв опит да разпита Стив за времето, през което е бил пленник. Разговорът беше главно за живота на Стив в Рузвелт, за последните три години в Академията и за службата му на ешелона. Чизъм беше дружелюбен, задаваше интелигентни въпроси, но не беше прекалено любопитен. Към края Стив си даде сметка, че Чизъм всъщност не е разкрил нищо за собственото си минало.
Когато се нахраниха и отместиха чиниите настрана, Стив зададе въпросите, които беше намислил да зададе, след като бъде подстриган. Въпроси, които знаеше, че Чизъм очаква да зададе.
— Къде съм?
Чизъм се замисли над въпроса.
— Мисля, че на този етап е по-добре да не знаеш. По-добре и за двама ни.
— Каква е връзката между теб и Роз?
Чизъм вдигна рамене.
— Просто сме добри приятели.
Стив почака, но Чизъм не продължи.
— Работата е там, че никой не трябва да знае за моето завръщане.
— Няма проблем. Тя може да пази тайна. — Очите на Чизъм не трепнаха.
— Може би, но… — Стив поклати глава — Рискът е твърде голям. Ако някой научи, нещата могат много да се объркат… и за двама ви.
Чизъм вдигна рамене.
— Ще поема този риск, стига да искаш.
— Джон, знаеш как стоят нещата. Завръщането ми е тайна. Защо да рискуваш? Не ми дължиш нищо.
Чизъм го погледна.
— Това е вярно. Не ти дължа нищо… и това включва едно обяснение. Нали?
— Би трябвало. Във всеки случай благодаря.
Чизъм стана от масата.
— Тя е добро дете. Ще стане чудесен доктор.
— Ако изобщо стане.
Чизъм кимна категорично.
— Ще стане. — После отведе Стив в болнична стая с четири легла, пожела му лека нощ и му каза, че ще го вземе сутринта.
Стаята беше една от шестте зад прозрачни прегради на едната страна на коридора, където на една осветена маса седяха двама санитари в бели дрехи. Останалите светлини бяха намалени, само колкото да се вижда. Стив легна на единственото приготвено за спане легло и заспа дълбоко.
През следващите два дни Стив беше подложен на пълен медицински преглед, включващ всички части на тялото му — както вътрешни, така и външни. Сканираха цялото му тяло, кожата, костния мозък, кръвта, взеха проби от слюнка и урина и дори трябваше да извърши неприятната задача да сложи с лъжица от фекалиите си в един буркан. Умствените и физическите му рефлекси бяха тествани с широка гама прибори, като се почне от електронни дисплеи и се стигне до гумено чукче, електроди, залепени за ребрата му, и проверка на сърцето и ума му през новоподстригания му череп.
Стив предположи, че го проверяват за радиационни увреждания, но също както в Пуебло, никой от медицинския персонал не му обясни целта на изследванията нито му съобщи резултатите. Тялото му беше манипулирано и прегледано така, както се разглежда черна кутия, пълна с транзистори. Чизъм, който се появяваше от време на време, беше единственият му контакт с реалността.
В края на втория ден, когато беше сам с Чизъм, Стив го попита дали знае какви са резултатите.
Чизъм отиде до вратата да провери дали някой не идва, после пусна водата в мивката и направи знак на Стив да отиде по-близко до него.