Човекът плюс [Man Plus]

— Е, останалото не е толкова известно. Ние свързахме датчици към слуховия нерв, за да регистрираме действителния сигнал, постъпващ в мозъка: получихме дразнение с тридесет импулса в секунда, видяхме го на осцилоскопа. След това намалихме честотата на звънене на двадесет и четири импулса в секунда. Опитайте се да познаете какво стана? — Отговор не последва. Брад се усмихна. — Осцилоскопът продължи да показва тридесет импулса в минута. Мозъкът продължаваше да чува нещо, което в действителност не съществуваше.

— Така че, както виждате, не само при жабата информацията се подлага на подобна обработка. Човешките сетива възприемат света в необработен вид. Входовете на сензорите сами редактират и преподреждат информацията. И така, това, което искам да направя с теб, Роджър — продължи Брад, — е да ти помогна малко при интерпретацията. Не можем да променим мозъка ти. Добър или лош, ние сме зависими от него. Сива пихтиеста маса със структура, която ограничава възможностите му. Вече е ясно, че не можем да продължаваме да подаваме информация от сензорите директно към него. Единственото място, където можем да се намесим, е интерфейсът — преди тя да постъпи в мозъка.

Грифин удари по масата с отворена длан.

— Предлагате ли да определим някакъв краен срок? — изръмжа той.

— Бих могъл да опитам, сър — каза Брад мило.

— Може да загазиш, ако купим това и после се окаже, че не работи, момче!

— Какво искате от мен? — добродушието изчезна от лицето на Брад.

— Искам да ми кажеш каква е вероятността за успех — грубо отвърна Грифин.

Брад се поколеба.

— Не по-лоша от петдесет процента — отвърна той накрая.

— Тогава — усмихна се Грифин най-после, — давайте.