Историкът

Как, ще попиташ ти, бих могъл да разбера всичко това на един дъх с моя оскъден арабски, за който вече си признах? Е, досетливи читателю, благословен бъди, задето стоиш буден заради мен и следиш внимателно моите писания. Тези драсканици, тази средновековна бележка бе написана на латински. Избелялата дата отдолу се запечата в мозъка ми като с нажежено желязо: 1490.

През 1490 г., спомних си аз, Орденът на дракона вече е бил разпилян, смазан от османското могъщество; Влад Дракула е бил мъртъв и от 14 години е лежал погребан в манастира на Снаговското езеро, поне според легендата. Картите, архивите, тайните на Ордена — за каквото и да ставаше въпрос в неясната бележка — са били купени евтино, доста евтино в сравнение с драгоценния колан и товарите смрадливи овчи кожи. Може би са попаднали сред покупките на търговеца в последния момент, като куриозен спомен от историята на покоряването на тези земи, предназначен да поласкае и разведри ерудирания султан, чиито баща и дядо през зъби са признавали възхищението си от варварския Орден на дракона, който им създал сума неприятности в покрайнините на империята. Дали моят търговец е бил някакъв балкански пътешественик, грамотен на латински и говорещ на славянски или латиноподобен език? Със сигурност е бил високообразован, щом изобщо е можел да пише, значи може би е бил еврейски търговец и е владеел три-четири езика. Който и да е бил, аз благославях прахта му, задето бе надраскал разходите си. Ако безпроблемно бе изпратил кервана с трофеите си и ако те бяха стигнали до султана непокътнати и ако — най-малко вероятното — бяха оцелели в султанската съкровищница от накити, кована мед, византийско стъкло, плячкосани църковни реликви, свитъци персийска поезия, кабалистка литература, атласи, астрономически чертежи…