Дяволът, светицата и Ласитър
- Автор: Слейд Джек
- Серия: lassiter #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Нейкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дяволът, светицата и Ласитър». Краткое содержание книги:
Тя го погледна изпитателно.
— Ще поговоря с Кийнсбърг — каза след кратко размишление. — Но това е семеен въпрос. Най-напред вие двамата трябва да дойдете в селото. Ако искате, разбира се. Свободни сте да постъпите, както пожелаете.
— Приемаме предложението ти — отвърна Ласитър без да се колебае. — Съгласна ли си, Луа?
През цялото време Луа гледаше мрачно пред себе си.
— Аз мразя баща ти, Мария! — избухна тя изведнъж. — Ако можех, бих го убила.
— Защото мъжът ти е загинал по време на престрелката ли? — попита недоумяващо дъщерята на Кийнсбърг. — Трябвало е да го предвиди. В тази страна обикновено бесят крадците на коне.
— Той също беше обесен! — каза тъжно Луа.
— Вярно ли е това?
Мария бе още по-смаяна от преди, когато разбра, че Ласитър въобще не е вземал Луа за заложница.
А ето, че вече налице беше и втората голяма лъжа на баща й.
Въобще, искаше ли той да се промени? Не бяха ли това само благочестиви приказки от негова страна?
Беше й казал, че мъжът на Луа е убит по време на престрелка и че той — Кийнсбърг, е дал шанс на младия човек.
— Твоят баща сигурно ти е представил нещата по-различно — каза Луа. — Мина ми през ума. Освен това ставаше дума за едно свободно скитащо се стадо коне, които никога не са били жигосвани. Но Кийнсбърг не знае какво е милост! И знаеш ли защо? Ще ти го кажа, Мария. Той искаше да има мен и ме получи. Ако се бях възпротивила, лошо ми се пишеше. Поиска да му отстъпя и Даст Вали. На всичко отгоре ме превърна в проститутка. Нямах друг избор, освен да бъда на разположение на убийците му. А сега трябва да узнаеш това, което Ласитър премълча. Трябваше да го разпитам и да го залъгвам, че е в безопасност. След това щяха да го убият, както много други преди него.
Трепереше цялата и очите й горяха. Мария стоеше като вкаменена.
— Да, сигурно си права — прошепна тя. — Вярвам ти, Луа. И… съжалявам!
Стана бавно от камъка, отиде до Луа и обгърна раменете й с ръце.
— Да, това е истината — каза тъжно Мария. — А аз повярвах на баща си. Съжалявам, Луа! Честна дума!
— Не е необходимо да го казваш, Мария — промълви Луа. — Знам, че ти нямаш вина.
Тя отвърна на прегръдката. Двете жени стояха така няколко секунди, а сетне Мария се отдръпна.
— Трябва да тръгваме — каза тя енергично. — Моля те да останеш засега с нас. Мисля, че ще сме ти необходими. Чух как си се бил. Имало е много жертви. Беше ми описан като кръвожадно чудовище. Сега знам, че ти просто си бранил живота си. Ще останеш ли на моя страна, Ласитър?
— Да потегляме — каза той. — Не бива да губим повече време в приказки.
Няколко минути по-късно конете бяха оседлани. Те излязоха от скритата котловина.
— Имам лоши предчувствия — рече Мария тихо.
— Заради Томас ли?
— Той изгаря от омраза.
— Масаро сигурно вече го е настигнал — опита се да я успокои Ласитър.
Измина около час. Но не разговаряха много.
Пак се движеха по един от онези каньони, чието дъно бе затрупано от нападали в безпорядък огромни скални късове.
Изведнъж зад един такъв скален отломък, Ласитър забеляза проблясване на метал. Нададе остър предупредителен вик и обърна коня си.
В същия момент проехтя изстрел и той усети как куршумът профуча край него.
Но Ласитър вече бе изчезнал зад най-близката скала. Извади мълниеносно уинчестъра от кобура и веднага скочи от коня.
Другите също реагираха светкавично.
Друг изстрел не последва.
Първият беше насочен към Ласитър и вероятно човекът, който ги преследваше, бе сам.
Искаше да го убие. Това, че се целеха в него, беше повече от сигурно.
Отпред някой крещеше.
— Насам! Елате насам! Пречуках го.
В каньона проехтя тропот на копита. Ездачите вероятно не бяха много. По преценката на Ласитър бяха вероятно четирима със стрелеца в засада.
Само докато го помисли, и долови приближаването на коне и от посоката, от която те бяха дошли.
Изведнъж Мария застана до него. Не беше я усетил как се промъкнала.
— Познах гласа — промълви тя. — Това е Джес Кенеди — един от главатарите на Кийнсбърг. Това означава, че тайно са ме проследили.
— По заповед на баща ти?
— Не искам да чувам повече тази дума! — изсъска тя. — Вече не ми е баща. Той ме предаде. От днес за мен е чужд човек.
— Възможно е да са действали на своя глава — отбеляза Ласитър. — Те преследват само мен. В техните очи аз съм най-опасният им враг.
— Кенеди е видял, че яздя с теб като с приятел. Ласитър, те искат да те ликвидират. Искат да си отмъстят, че са претърпели поражение.