Невинни лъжи
- Автор: Кренц Джейн Энн
- Серия: Arcane Society #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Дори Габровска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Невинни лъжи». Краткое содержание книги:
— Чудесно е — измърка тя доволно. — Направо фантастично!
— Радвам се, че ти харесва. — Джейк се облегна на стола и опря глезена на единия си крак върху коляното на другия. — Как мина разговорът с Арчър?
— Арчър иска да основе фондация. Държи аз да я ръководя. Отказах му, но се съгласих да остана в Аризона още четирийсет и осем часа. Съвсем сигурна съм, че не искам да управлявам фондацията му, но мога да му предложа сътрудничество като консултант.
— В каква област?
— След като питаш, уволняването ми от „Дрейпър Тръст“ ме подтикна да взема едно решение, за което се колебая от доста време.
— Искаш да си направиш собствена консултантска фирма?
— Не точно. Ще създам своя собствена агенция за екстрасензорни разследвания. Една от услугите, които ще предлагам, ще бъде разобличаването на измамници и фалшиви творци, кандидатстващи за субсидии пред частни фондации и благотворителни институции.
Джейк я погледна.
— Хм.
— Това се казва ентусиазирано окуражаване.
— Хм — изсумтя Джейк отново. — Искаш да се занимаваш с частни разследвания?
— От доста време си мечтая за това. Кандидатствах няколко пъти в калифорнийския клон на „Джоунс и Джоунс“, но надутият глупак, който го ръководи, отказва да ме наеме.
— Глупак? — повтори Джейк безизразно.
— Фалън Джоунс. — Клеър направи физиономия. — Знам, че хората от фамилията Джоунс са легенди в организацията „Аркейн“, поне онези от тях, които са директни наследници на Силвестър Джоунс. Но ако ме питаш, Фалън Джоунс е закостенял, тесногръд глупак, който не може да погледне отвъд митовете за моя вид талант, за да си даде сметка, че не всички хора с това умение са едни и същи.
— Хм.
— Признай, човек би очаквал точно наследниците на Джоунс да бъдат с най-разкрепостено мислене. Като се замислиш, не много от тях имат особено силни таланти, нали?
— Права си — призна предпазливо Джейк. — Не е като да не са имали по някоя странна птица в семейството.
— Точно така. Човек от това семейство би трябвало да може да види отвъд митовете, историите и слуховете, съпътстващи някои особени таланти. Но надутият глупак Фалън Джоунс очевидно не може да се справи с това.
— Хм — пак изсумтя Джейк.
Клеър се усмихна, а задоволството напираше вътре в нея.
— Така че смятам да създам своя собствена агенция за паранормални разследвания и да конкурирам „Джоунс и Джоунс“, доколкото мога.
— Ще бъде интересно.
— И аз така смятам. Неочакваното ми уволнение от тръста малко ускори бизнес плановете ми. Бях възнамерявала да работя още година, за да натрупам достатъчно капитал, с който да основа агенцията си. Освен това се надявах да убедя тръста да стане първият ми голям клиент. Но всички тези планове станаха на пух и прах, когато слуховете за връзката ми с убийството на Макалистър достигнаха до шефовете ми. За да свържа двата края, се опитах веднага да си намеря друга работа.
— Но не се получи.
— Не — съгласи се тя. — Обаче сега мисля, че е било за добро. Както казах, това ми даде начален тласък да направя голямата крачка. — Тя дояде брускетата си. — Като говорим за професионалните ти занимания, господин Солтър, аз влязох в интернет и малко те проучих.
— Научи ли нещо интересно?
Тя се прокашля.
— Попаднах на уебсайта ти и на малко лична информация — това е всичко.
— Лична информация. — Той отхапа от брускетата си. — Това сигурно е завоалирано споменаване на развода ми.
— Както виждаш, имам вроден талант да подтиквам хората да споделят информация с мен.
— Вероятно ще ти бъде от полза в бизнеса с разследванията — каза той. — Какво искаш да знаеш за развода ми?
— Изобщо не ми влиза в работата.
— Правилно. Но това не променя факта, че си любопитна да научиш нещо, нали?
— Добре. Чудех се дали бившата ти съпруга също е имала паранормални способности?
— Не. — Джейк завъртя чашата в ръката си, загледан във виното. — Това беше съзнателен избор от моя страна. Мислех, че тя може би няма да забележи малките ми странности.
Клеър го наблюдаваше внимателно.
— Но те не са толкова малки, нали?
Той не отговори веднага. Няколко секунди тя се чудеше дали няма да я излъже. Джейк срещна погледа й.
— Аз съм с десета степен.
Най-после истината. Клеър подсвирна леко.
— Е, това обяснява доста неща.
— Например?
— Например защо оставяш другите да си мислят, че дарбата ти е от средата на скалата. Хората с десета степен на каквито и да било способности карат повечето околни да се чувстват нервни.
Той я гледаше съсредоточено.