Каменната маймуна
- Автор: Дивер Джеффри
- Серия: Линкълн Райм #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Каменната маймуна». Краткое содержание книги:
Нюйоркската полиция е в безизходица. За пореден път, на няколко мили от Лонг Айлънд, е потопен кораб с китайски дисиденти. Някой преследва малцината оцелели и хладнокръвно ги избива. Оскъдните улики водят към наемния убиец Призрака, който изпълнява заповедите на анонимен поръчител. По горещата молба на властите в разследването се включва необикновеният екип Линкълн Райм-Амелия Сакс.
Ала заплетеният случай се оказва със също толкова задънени улици, колкото и лабиринтите в нюйоркското гето.
За 48 часа Призрака трябва да бъде заловен. Никой обаче не знае как изглежда той…
По нареждане на Райм Том закачи карта на Ню Йорк на стената до картата на Лонг Айлънд и прилежащата му морска територия. Райм погледна червената точка, обозначаваща местоположението на „фуджоуския дракон“, и отново почувства вина, че непредвидливостта му е причинила смъртта на толкова емигранти.
Воят на сирените секна под прозореца му, гледащ към Сентрал Парк. След миг вратата се отвори и Амелия Сакс, накуцвайки едва забележимо, се втурна в стаята. Косата й бе сплъстена и пълна с водорасли и тиня, дънките и работната й риза бяха мокри и покрити с пясък.
— Използвах малкото си свободно време да поплувам — обясни тя. — Здрасти, Мел.
— Здравей, Амелия — отвърна Купър. Намести очилата си и примигна при вида й.
Райм кимна в очакване на онова, което носеше тя: сив кашон от мляко, пълен с найлонови и хартиени пликчета. Сакс подаде уликите на Купър и се насочи към стълбите.
— Идвам след пет минути — изрече през рамо.
След секунди Райм чу шуртенето на душа и наистина след пет минути тя отново се появи, преоблечена с някои от дрехите, които държеше в гардероба му: дънки, черна фланелка и маратонки.
Купър разпредели пликчетата според местата на намиране на уликите — от плажа и от микробуса в Китайския квартал. Райм обходи с поглед материалите и по пулса на слепоочията си почувства, че сърцето му се разтуптява по-силно — възбудата от началото на лова. Въпреки че не се интересуваше от спорт и състезания, Райм предполагаше, че подобно нещо изпитват скиорите например преди старта, когато се съсредоточават върху пистата пред себе си. Щяха ли да победят? Щяха ли да изостанат в надпреварата? Щяха ли да допуснат тактическа грешка и да се провалят за част от секундата? Щяха ли да пострадат или загинат?
— Добре. Да започваме. — Той огледа стаята. — Том? Том! Къде се дяна? Беше тук преди малко. Том!
— Какво има, Линкълн? — Задъхан, болногледачът му се появи на прага с кърпа и тиган в ръце.
— Ти ще си нашият писар… ще записваш жалките ни догадки… — Райм кимна към бялата дъска. — … с този твой изящен почерк.
— Слушам, господарю.
Том понечи да се върне в кухнята.
— Не, не, остави ги тук — спря го нервно Райм. — Пиши! Том въздъхна, остави тигана и избърса ръце с кърпата. Прибра пурпурната си вратовръзка под ризата, за да я запази от маркера, и се приближи към дъската. Бе участвал неофициално в няколко разследвания и знаеше процедурата. Обърна се към Делрей:
— Измислихте ли вече име за случая?
ФБР винаги даваше на важните разследвания кодови названия. Делрей опипа цигарата и я остави зад ухото си.
— Не — отговори. — Още не. Сега ще го измислим. Какво ще кажете за прозвището на нашето момче? „Призрак-убиец“. Достатъчно красноречиво ли е? И зловещо?
— Много зловещо — съгласи се Мел Купър.
Том записа името в горната част на дъската и се обърна към служителите на реда.
— Имаме две сцени на престъплението — каза Райм. — Плажа на Ийстън и микробуса. Първо плажа.
Докато Том пишеше, телефонът на Делрей иззвъня и той вдигна. След кратък разговор затвори и обяви:
— Засега няма други оцелели. И Бреговата охрана не е открила кораба. Събрали са обаче няколко трупа от океана. Двама застреляни, един удавен. Единият имал документи на търговец. Другите — нищо. Ще ни изпратят отпечатъци и снимки и копия до Китай.
— И екипажа ли е избил? — попита удивено Еди Дън.
— А ти какво очакваш? — отвърна Коу. — Трябва вече добре да го познаваш. Мислиш ли, че ще остави жив свидетел? — Той се изсмя мрачно. — Освен това така няма да се налага да плаща за кораба. Като се върне в Китай, вероятно ще твърди, че Бреговата охрана го е потопила.
Райм обаче нямаше време да се гневи на Призрака или да се удивлява на човешката жестокост.
— Добре, Сакс — отсече кратко. — Плажа. Разказвай. Тя се опря на лабораторната маса и прегледа бележките си:
— Четиринайсет души са стигнали до брега в малка лодка, на около половин миля на изток от едно градче на име Ийстън по пътя за Ориент Пойнт. — Тя се приближи до картата на Лонг Айлънд и посочи мястото. — Близо до фара на Хортън Пойнт. С приближаването си до брега лодката се ударила в скали и започнала да спада. Четирима от емигрантите били отнесени от водата и изхвърлени на плажа. Другите десетима останали заедно. Откраднали църковен микробус и се измъкнали.