Скрита звезда
- Автор: Робертс Нора
- Серия: stars of mithra #1
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Скрита звезда». Краткое содержание книги:
Нежна и уязвима, Бейли Джеймс не знае името си, нито защо носи голяма пазарска чанта с повече от един милион долара, пистолет и безценен син диамант. И докато двамата се впускат в търсене на улики за самоличността на Бейли и нейния живот, тя също се влюбва. Любовта между двамата не е единственото, което е застрашено от това, което може да се крие в миналото на Бейли — животът им също е в опасност. Опитвайки се да разгадаят мистерията около парите, оръжието и диаманта, двамата трябва да се преборят и с тайнствения мъж, който търси три диаманта и е готов на всичко, за да ги има.
— Това е просто танц.
— Не мисля така. Сигурно съм танцувала и преди.
— Прегърни ме през врата. — Сам вдигна ръцете й. — И ме целуни.
— Моля?
— Няма значение.
Лицето му бе близо, а музиката изпълваше главата й. Топлината от тялото му, от всички тела, притиснати толкова близо около тях, бе гореща като в пещ. Бейли не можеше да диша, не можеше да мисли и когато устните му се спуснаха към нейните, нямаше нищо против.
Главата й пулсираше от ритъма на баса, безжалостно горещ, въздухът бе гъст от дим и телесна топлина, натежал от пот, алкохол и смесени парфюми. Всичко това избледня. Тя се олюля срещу него, устните й се разтвориха и силният му мъжки аромат я изпълни.
— Ако бяхме останали у дома, сега щяхме да сме в леглото — прошепна Кейд и плъзна устни към ухото й. Бе си сложила парфюма, който той й бе купил. Мирисът му бе необяснимо интимен. — Искам те в леглото, Бейли. Искам да съм в теб.
Тя затвори очи и се сгуши в него. Със сигурност никой досега не й бе говорил такива неща. Не би могла да забрави това диво вълнение, този див страх. Пръстите й се плъзнаха в разрошената му коса, която се извиваше над яката.
— Преди, когато бях в кухнята, аз…
— Знам. — Кейд погъделичка с език ухото й и навсякъде я прониза огън. — Можех да те имам. Мислиш ли, че не виждах? — За да измъчи и двамата, докосна с устни шията й. — Затова сме тук, вместо у дома. Ти не си готова за това, което искам от теб.
— В това няма никакъв смисъл. — Струваше й се, че едва го бе прошепнала, ала той я чу.
— Кой, по дяволите, се интересува от смисъла? Това е сега. — Улови брадичката й и отново вдигна лицето й. — Ние сме сега. — И я целуна, докато кръвта запулсира в главата й. — Може да бъде горещо. — Захапа долната й устна, докато бе готова да се разлее на пода. — Или сладко. — След това я погали нежно с език. — Може да е забавно. — Завъртя я и отново я грабна в прегръдките си с такава естествена грация, че Бейли премигна. — Каквото искаш.
Ръцете й се бяха впили в раменете му, лицето й бе близо до неговото. Светлините се въртяха около тях, музиката бумтеше.
— Мисля… Мисля, че е по-безопасно да е забавно. Засега.
— Тогава да се забавляваме. — Отново я отдалечи от себе си и я завъртя два пъти. Тя се засмя и очите му светнаха.
Тялото й се блъсна в неговото и Бейли задържа дъха си.
— Ти си ходил на уроци по танци.
— Миличка, аз може да съм танцувал котийон повече пъти, отколкото искам да си призная, но някои неща остават.
Отново се движеха като по магия през гъстата тълпа от танцуващи.
— Котийон? Това не беше ли с бели ръкавици и папийонки като фльонги?
— Нещо такова. — Кейд плъзна ръце по тялото й, като едва докосна гърдите й. — И нищо такова.
Тя пропусна една стъпка и силно се удари в нещо, което отначало взе за железен парапет. Когато погледна назад, видя, че това бе едър мускулест мъж с лъщяща гола глава, сребърна халка на носа и ослепителна усмивка.
— Извинявайте — започна Бейли, ала откри, че няма сили да каже нищо повече; защото мъжът я завъртя надясно. Озова се в средата на група танцуващи с ентусиазирано размахващи се лакти и блъскащи се бедра. Те й викаха и дюдюкаха толкова приятелски, че тя се опита да се включи в ритъма. Когато се озова отново в ръцете на Кейд, се заливаше от смях. — Забавно е. — Първично, освобождаващо, почти езическо. — Аз танцувам.
Той се усмихна на начина, по който грееше лицето й и в гласа й звънтеше щастлив смях.
— Така изглежда.
Бейли размаха ръка пред лицето си в напразен опит да се разклади.
— Харесва ми.
— Тогава ще го направим пак. — Музиката стихна, басът започна тихо да мърмори. — Сега идва бавният танц. Всичко, което трябва да правиш, е да се размажеш върху мен.
— Мисля, че вече съм го направила.
— По-близо. — Кракът му интимно се пъхна между бедрата й, ръцете му се спуснаха по ханша й.
— О, Господи. — Стомахът й трескаво запърха. — Това трябва да е още една Божа заповед.
— Една от любимите ми.
Музиката бе изкусителна, сексапилна и тъжна. С нея се промени и настроението й, от смях към копнеж.
— Кейд, не мисля, че това е разумно. — Но се бе вдигнала на пръсти, така че лицата им бяха близо.
— Нека да бъдем неразумни. Само един танц.
— Това не може да продължава — прошепна тя, когато бузата й се притисна към неговата.
— Ш-ш-ш-т. Колкото искаме.
Завинаги, помисли Бейли и го прегърна силно.
— Аз не съм празен лист. Просто за малко съм била изтрита. Когато открием какво е било написано, може на никой от нас да не му хареса.