Вавилон 17
- Автор: Дилейни Самуел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Мадански
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вавилон 17». Краткое содержание книги:
— Ние просто разговаряме един с друг.
— Да, но казвате важни неща. Какво обичате, какво не ви харесва, как действате. Наистина ли имате желание да се запознаете с всички тези надути хора, които се занимават с убийства?
— Не.
— Така и предполагах. Макар че има трима-четирима, които сигурно ще ви допаднат. Ще ви запозная с тях малко по-късно… — и тя се смеси с тълпата.
Приливи, помисли Ридра. Океани. Течения на хиперстатиса. Движение на хора в голямо помещение. Тя се промъкваше през тълпата, изоставила ненужните разговори, за да се заеме с питието си.
По някакъв неведом начин се озова в ъгъла, до една спирална стълба. Започна да се изкачва. На втория оборот спря, за да огледа гостите от високо. До нея през незатворената врата полъхваше свеж ветрец. Ридра я отвори широко и стъпи на балкона.
Изкуствена пурпурна светлина смени виолетовия полумрак, но и тя скоро би трябвало да угасне и на планетоида ще настъпи условна нощ. Влажна растителност оплиташе перилата. Белият каменен балкон бе изцяло покрит от тази жива драперия.
— Капитане?
В ъгъла, скрит в сянката на листата, беше застанал Рон. Кожата му не е посребрена, помисли си Ридра, но всеки път, когато го видя усамотен и вглъбен, си представям благородния бял метал. Рон вдигна глава и притисна гръб о стената. В косата му се заплетоха листа.
— Какво правиш тук?
— Вътре има твърде много хора.
Тя кимна. Наблюдаваше го внимателно. Раменете се отпускат, мускулите на ръцете се напрягат, после се разхлабват. Тя чувстваше пеене в дишането, във всяко неуловимо движение на ъгловатото младо тяло. Половин минута Ридра слуша тази вълшебна мелодия, а той мълчаливо я гледаше. Розата на рамото му си шепнеше с листата. Слушайки удивителната музика на мускулите, тя попита:
— Какво се е случило между теб, Моли и Кали?
— Нищо. Мисля си… само…
— Какво?
Ридра се усмихна и приседна на парапета.
Рон клекна и опря брадата си на коленете.
— Те сигурно са наред… Но аз съм най-младият… и… — внезапно раменете му потрепериха. — Как, по дяволите, разбрахте? Разбирам, че се досещате за такива неща, но в действителност не може да знаете! Описвате това, което виждате, а не това, което знаете — говореше забързано, пречупваше думите. Тя забеляза как адамовата му ябълка нервно подскача. — Извратени! Всички митничари мислят така! Баронът, баронесата и всички останали — те не могат да разберат защо не бива да сме двама, а трима. Вие също не можете да разберете!
— Рон!
Той захапа един лист и го откъсна от храста.
— Преди пет години, Рон, аз също бях в… тройка.
Лицето му се обърна към нея толкова рязко, сякаш някой го дръпна с връв. После се обърна и продължи да дъвче листа.
— Вие сте митничар, Капитане. Просто използвате корабите, когато имате нужда, а след това ги забравяте. Вие сте кралица! Да! Но сте кралица сред митничарите. Вие не сте транспортник.
— Рон, аз съм известна и затова ме заглеждат. Пиша книги, които митничарите четат. Гледат ме, за да разберат кой ги е писал. Те не пишат така. Когато разговарям с тях, те ме питат: „Вие от Транспорта ли сте?“ — Тя вдигна рамене. — Само че аз не съм нито едното, нито другото. И все пак бях в тройка. Знам какво изпитваш.
— Митничарите не правят тройки — убедено заяви Рон.
— Две момчета и аз. Ако се реша да опитам отново, бих предпочела момче и момиче. Мисля, че ще ми бъде по-лесно. Бях в тройка цели три години. Два пъти по-дълго от вас.
— Вашите не са загинали. А нашето момиче загина. Ние за малко не бяхме убити заедно с нея.
— Единият бе убит — каза Ридра. — Другият е временно замразен, докато не открият лекарство за болестта на Колдър. Не мисля, че това ще стане, докато съм жива, но ако все пак успеят…
Рон се обърна към нея.
— Кои бяха те?
— Митничари или транспортници? — Тя вдигна рамене. — Също като мен — нито едното, нито другото. Фобо Ломбс беше капитан на междузвезден транспортен кораб.
Той ме преведе през всичко и ме направи Капитан. Занимаваше се с изследвания по хидропоника30. Надяваше се да я използва в хиперстатиса. Какво представляваше? Строен, със светла коса, много емоционален. Понякога се напиваше след полет, сбиваше се и го прибираха в затвора, а ние му плащахме гаранцията и го извеждахме оттам. Това се е случвало само два пъти, но по цяла година го дразнехме. Не му харесваше да спи по средата, защото искаше едната му ръка да е винаги отгоре.
30
хидропоника — метод за отглеждане на растения, при който вместо почва се използват разтвори на веществата, които растенията обикновено извличат от почвата