Версия „Торнадо“

— Защо не напуснеш работа и не се върнеш при него?

— По дяволите, Спенсър… — намеси се Валъри.

Вдигнах ръка, за да я накарам да замълчи. Странно, но жестът ми я усмири.

— Имам нужда от тия пари — рече Кейт. — Пък и заради Миранда. Не искам да я оставя.

— Привързана ли си към нея?

— Обичам я.

— Не разбирам накъде биеш с тия въпроси — отсече Валъри.

— И самият аз не разбирам, докато не ги изрека.

— Кевин Шей е необразован безработен пияница — заяви Валъри. — Не искам да се доближава до дъщеря ми, нито до бавачката й. И честно казано, не ми се ще бавачката на дъщеря ми да живее с подобен тип.

— Това го разбирам — рекох аз.

— Надявам се.

— Можеш ли да ми уредиш среща с Кевин? — отново се обърнах към Кейт аз.

— Не знам къде живее в момента. Изнесъл се е от квартирата ни.

— Знаеш ли къде би могъл да се появи?

— В малкия парк, където водя Миранда всеки ден. Той често идва. Също и когато я разхождам с количката покрай реката.

— Не си ми казвала, че се появява толкова редовно стресна се Валъри.

— Двамата с теб можем да отидем утре в парка — предложих на момичето. — А може да се разходим и край реката.

— Няма да допусна дъщеря ми да бъде изложена на опасност — извиси глас Валъри.

— Може да остане с теб — предложих й аз.

— Целият ми ден е плътно зает със заседания отвърна Валъри.

— А майка та?

— Обикновено този ден ходи да играе голф.

— Що се отнася до Бътънс, той едва ли ще се справи.

— Не смятам, че можем да се отнасяме към въпроса така лекомислено — тросна се Валъри.

— Гледай да предумаш майка си да отложи голфа.

Валъри изглеждаше раздразнена, но в същото време готова да се вслуша в думите ми.

— Предлагам да се срещнем на Комънуелт Авеню към девет сутринта. Какво ще кажеш, Кейт? Обикновено в количка ли разхождаш Миранда?

— Да.

— Вземи я, като излезеш.

— Без бебето ли?

— Да.

— Ами ако Кевин се опита да ме нападне?

— Няма да му позволя — успокоих я.

— Той е ужасно едър и много силен.

— Аз също.

— Не искам да пострада — добави Кейт.

— За бога, Кейт, чуй се какви ги приказваш!

Кейт очевидно нямаше навика да противоречи на господарката си. Седеше, забила поглед в килима пред себе си.

— Добре тогава — обявих бодро. — Утре ще излезеш с количката и ще тръгнеш по обичайния си маршрут. Не се озъртай да ме търсиш. Ще бъда наблизо, но не искам да уплаша Кевин.

— И какво ще направите, ако дойде?

— Ще го вразумя.