Мозъци
- Автор: Кук Робин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мозъци». Краткое содержание книги:
— Къде е болничният картон? — попита на глас той.
— Не знам, но ще попитаме на гишето — отвърна Донован.
Филипс остана на мястото си, а жената отиде при колежките си, размени няколко думи с тях и се върна обратно.
— Вероятно е в анестезиологията. Стаята без номер до Операционна 21.
Той влезе в съблекалнята на хирурзите, навлече стерилен халат и се насочи към Оперативния блок. В главния коридор личаха следи от сутрешните битки — локви сапунена вода около умивалниците, гъби и четки за търкане вътре в тях. Уморен хирург спеше в една от количките до стената. Очевидно беше оперирал цяла нощ и силите му не бяха стигнали да се добере до стаите за почивка. Колегите му благоразумно го бяха оставили на мира.
Стигна до вратата в съседство на Операционна 21, но тя се оказа заключена. Направи крачка в обратна посока и надникна през малкото прозорче на вратата, от която се влизаше в операционната. Вътре беше тъмно, но вратата се оказа отключена. Натисна ключа на стената и огромният полукръг на оперативните светлини се задейства с тихо бръмчене. Ослепителният сноп обхвана операционната маса, останалата част от залата остана в полумрак. С изненада и ужас установи, че никой не си беше направил труда да почисти след нещастието с Марино. Най-ужасна беше голата маса с нейните механични приспособления. Подът под горната й част беше покрит с локви засъхнала кръв, от които в различни посоки тръгваха тъмночервени отпечатъци от крака.
Стана му лошо, неволно си спомни за първите практически упражнения в Медицинския факултет. Тръсна глава и неприятното чувство изчезна. Внимавайки къде стъпва, той заобиколи масата и се насочи към вътрешната врата на анестезиологията. Бутна я и сложи крак да я задържи, докато пръстите му опипваха стената за електрическия ключ. В следващия момент забеляза, че вътре не е напълно тъмно. Вратата към коридора беше открехната и през процепа нахлуваше бледа светлина. Озадачен, той побърза да включи луминесцентното осветление.
Помещението беше значително по-малко от операционната. В средата имаше количка, върху която лежеше покрито с чаршаф тяло. Босите му стъпала с разперени пръсти нелепо стърчаха навън. Филипс здравата се стресна. Върху гърдите на трупа лежеше папка.
Затаил дъх, сякаш за да се предпази от присъствието на смъртта, Филипс мина покрай количката и рязко отвори вратата към коридора. От мястото си можеше да види спящия хирург и няколко санитари в дъното. Завъртя глава в двете посоки. Имаше чувството, че преди малко е опитал погрешната врата. В душата му цареше хаос. Постоя известно време така, после поклати глава и се върна при леглото на колелца.
Понечи да отвори папката, после се спря. Изведнъж го обзе непреодолимото желание да повдигне чаршафа. Даваше си сметка, че това е напълно безсмислено, но ръката му сама се протегна към ръба… За миг затвори очи, после се втренчи в безжизненото, сякаш порцеланово лице на Лайза Марино. Едното й око беше полуотворено, под клепача се виждаше изцъклената зеница. Раната в дясната част на бръснатата й глава имаше формата на подкова и беше старателно зашита. По лицето й нямаше кръв, очевидно я бяха почистили след операцията. Дали Манърхайм не го е направил с цел да докаже, че смъртта е настъпила по-късно, неволно се запита Филипс.
Хладната необратимост на смъртта накара сърцето му да се свие. Побърза да покрие главата на мъртвата, след това взе папката и се насочи към писалището в съседство. Подобно на повечето пациенти в Университетската болница, папката с анамнезите на Лайза Марино беше дебела и обемиста, въпреки че беше постъпила едва преди два дни. В нея се съдържаха не само доказаните диагнози, но и работните предположения на практикантите и студентите от горните курсове. Филипс прелисти словоохотливите консултации от неврологията и офталмологията. Непосредствено след тях откри някаква забележка от самия Манърхайм, която обаче беше напълно нечетлива. Това, което търсеше, беше обобщеното заключение на старши практиканта в неврохирургията доктор Нюмън.
„Пациентката е двадесет и една годишна бяла жена с установена диагноза «прогресивна темпорална епилепсия», от която страда в продължение на около една година. Постъпва в болницата за лобектомия на дясното мозъчно полукълбо, което трябва да бъде осъществено под локална анестезия. Споменатата лобектомия се налага след като припадъците не реагират на медикаментозно лечение. Те се характеризират с нарастваща честота, предхождани от появата на лоша миризма. По време на самите пристъпи пациентката е агресивна и сексуално възбудена. От направените енцефалограми се забелязват смущения и в двете мозъчни полукълба, като тези в дясното са изразени доста по-силно.