Мост от пепел [bg]

Хвана го пак за ръка и го поведе надолу по пътеката.

По-късно, след като момчето бе нахранено и оставено да си почива в стаята, Алек се срещна с д-р Чолмърс.

— Как е хлапето? — попита докторът.

— Без промяна. Движи се само с помощ. Проронва случайно по някоя дума.

— Но отвътре? С какво се занимава умът му? Какви са неговите реакции на новото обкръжение?

— Нищо особено. Той едва осъзнава промяната. Представлява сбор от късове, повечето потопени надълбоко, изскачащи на повърхността безредно, отново потъващи — проблясъци тук и там, случайни взаимодействия. Повечето от тях са резултат от пълно поглъщане на личността.

— Смяташ ли, че трябва да преминем към мозъчна стимулация?

Алек поклати глава.

— Не. Бих желал да следвам предначертанията на предишния му терапевт. Тя е постигала резултати до самия край. Нещата просто са се развили твърде внезапно, за да успее да контролира наситената заобикаляща среда там долу — той махна неопределено над главата си. — Предугадила е латентния период, в какъвто той се намира сега, като следствие от прехвърлянето му. Усетила е също така, че преживеният опит ще го накара да излезе от това състояние и да потърси след време нов стимул.

— Да, но измина почти месец.

— Нейната прогноза е от месец — до шест седмици.

— И ти я приемаш?

— Тя се е справяла отлично. Виждам резултатите от нейната работа всеки път, когато съм с него. Не разбирам всичко, което е предприемала. Има обаче някакъв ефект, една почти циклична последователност на втълпените личностни аспекти. Мисля, че засега най-безопасно ще е да се придържаме към нейната програма. Все още не зная колкото нея за момчето. Много жалко, че не е могла да продължи.

— Имало е някакъв проблем около развода и нейното нежелание да вземе страна. Тя е била все пак „за“ прехвърлянето на момчето тук.

— Аха, има частичка от това в Денисовата глава. Много незначителна, обаче. А аз винаги съм бил поклонник на неговия старец, така че съм предубеден. Както и да е, това не е истинският проблем на Денис.

— Тази седмица трябва да изпратя доклада на мистър Гайз. Ще ми се да се отбиеш в кабинета след обяд и да ми помогнеш малко. Той иска да получава такъв доклад всеки месец.

— О’кей. Следващия път може да имаме и нещо по-обнадеждаващо за съобщаване.

Почти две седмици по-късно, една сутрин Алек отиде да вземе Денис и го намери свит на пода да чертае геометрични фигури с показалец, намокрен със слюнка. Денис сякаш не усети неговото влизане, така че Алек продължи да наблюдава край вратата. След известно време се пресегна към съзнанието му — полека, внимателно. Обаче не бе в състояние да достигне отвъд най-мощната концентрация, каквато някога бе срещал — концентрация, фокусирана изцяло върху свойствата на триъгълниците.

Близо час стоя там, омагьосан от действието и от концентрацията, с надеждата да бъде забелязан. Накрая се придвижи напред.

Заставайки зад него, той се протегна и го докосна по рамото.