Убийците на Сет
- Автор: Догерти Пол
- Серия: the egyptian mysteries #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Александър Бояджиев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Убийците на Сет». Краткое содержание книги:
Това е само част от динамичния сюжет на „Убийците на Сет“ — четвъртата книга от поредицата „Египетски загадки“ на британеца Пол Дохърти. В нея е възкресен един от най-интересните периоди от хилядолетната история на Древен Египет — зората на Новото царство, когато на трона на фараона се възкачва жена. Първите три книги — „Маската на Ра“, „Храмът на Хор“ и „Жертвите на Анубис“, се радват на голям интерес и широка читателска популярност.
В „Убийците на Сет“ постоянният герой — съдията Амеротке, съвместява ролите на детектив, законодател и екзекутор. Четвъртото му приключение е изпълнено с най-много трупове, а разследването е поставено на сериозно изпитание сред пустинните пясъци. Досущ като класиката на историческото криминале — „Китайски загадки“ на Робърт ван Хюлик, „Египетски загадки“ на Дохърти предлагат заплетена интрига, добре балансирана с конкретни познавателни елементи из историята, литературата и бита на тази вълнуваща древна цивилизация.
Шуфой разпозна обителта на Валу — Очите и ушите на фараона, който не само ръководеше делата на полицията, но и държеше в ръцете си мрежата от информатори и шпиони в и извън Тива. Служебните помещения на царския обвинител изненадваха със семплата си обстановка — чисто бели стени без декорации. Покрай тях бяха подредени шкафове, скринове и сандъци. Валу бе седнал с кръстосани крака върху купчина възглавници; на коленете му бе опънат веленов лист7. Диктуваше нещо на един писар, който се бе настанил по същия начин пред него. Капаците на прозореца бяха широко отворени. В помещението беше доста хладно, но иначе стаята бе уютна и добре осветена от маслените светилници по стените. Вратарят съобщи за пристигането на Амеротке. Валу вдигна поглед и освободи писаря, щраквайки с пръсти.
— Благородни Амеротке, бъдете добре дошли! — поздрави ги Очите и ушите на фараона. После предложи охладено вино, но съдията отклони поканата му, поклащайки глава:
— Не съм дошъл на частна визита.
Валу въздъхна и се изправи с думите:
— Така си и мислех. Имате късмет, че ме сварвате. Лекарят ме предупреди, че ще увредя очите си, ако продължавам да работя нощем…
Амеротке го попита направо:
— При вас ли останаха вещите на Ипумер, прибрани след смъртта му?
— Да, тук са… В служебния склад, запечатан с моя личен печат. Искате да ги огледате ли? За какво са ви?
Отговорът на Амеротке се забави. Някъде от долния етаж прозвънна лира и мъжки глас запя галеща слуха любовна балада.
— Ще ви кажа, когато намеря онова, което търся — отвърна му с лека насмешка Амеротке.
Неодобрителна гримаса сви лицето на Валу; той отиде до вратата и повика същия писар, за да му даде шепнешком нужните указания. После покани с присмехулен поглед Амеротке да последва служителя.
— Ще намерите всичко, което трябва да бъде там.
Амеротке му благодари хладно и тръгна след писаря навън по стълби, които се спускаха към подобие на избено помещение. Имаше запалени факли и маслени светилници; писарят извади нож за папирус, доближи до една от големите кошници и преряза печата, след което отметна встрани капака.
— Вещите на Ипумер — обяви той, — писар в Дома на войната. Господарю, ще почакам отвън.
Шуфой помогна на Амеротке да извадят съдържанието — кесия, чантичка за документи, колан, пръстени, широк брокатен пояс, части от служебно облекло, писарска чанта с остриета писци, съдинки за мастило, свитък чист папирус, гривни и други бижута. Амеротке ги разгледа внимателно.
— Странно — отбеляза той, — Ипумер е имал добре платена работа и висок служебен пост. Човек би очаквал да притежава повече вещи… — погледът му бе привлечен от кръгла сребърна плоча и той я вдигна от купчината. — В името на Маат! — ахна и я подаде на Шуфой. — Сребърен медальон с хиксоски произход! Досущ като онзи, който е получил и генерал Бейлет малко преди смъртта си. Защо и Ипумер е имал същия? — и разказа за случилото се в заседателната зала при Хатусу.
Шуфой подсвирна тихо:
— Не разбирам каква е връзката, господарю. Ипумер е дошъл от Аварис, някогашна столица на хиксосите. Донесъл е и медальона със себе си. Ако сега беше жив, можехте да го задържите като евентуален убиец, но това, което чух в съда, ме кара да мисля, че Ипумер е бил твърде зает с домогванията си към хубавата дъщеря на Пешеду, за да планира отмъщение. И въпреки това присъствието на медальона сред вещите му говори за някаква връзка със загадъчния убиец, който, ако разбирам правилно, се е заклел да отмъсти на Пантерите от Юга.
Амеротке не възрази нищо и продължи да търси, но не откри друга вещ, която да събуди подозрението му. Постепенно Ипумер приемаше образа на господин Никой — човек без минало и без истински приятели. Живял е под наем, ден за ден, не е купувал скъпи вещи, за разлика от всички други писари. Стараел се е единствено да ухажва Нешрата.
На вратата се почука. Влезе Валу.
— Намерихте нещо, нали? — Амеротке му каза за медальона. Валу доби изненадан вид. — Питах се какво става — усмихна се леко той. — Получих нареждане от божествената да не разследвам убийството на Бейлет. Очевидно е било запазено за вас — и той взе медальона от ръката на Амеротке.
7
Фина материя за писане, имитация на пергамент. — Бел.прев.