Измяната
- Автор: Флинн Винс
- Серия: Мич Рап #9
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Нинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Измяната». Краткое содержание книги:
Съчувствието на избирателите му осигурява висок пост, а мащабната кампания по издирването на атентатори из цялата страна не дава резултати.
Изпаднала в безизходица, шефът на ЦРУ Айрини Кенеди натоварва с тежката задача специален агент Мич Рап.
Своенравният Рап поема разследването и отива „на гости“ на наемни убийци в различни точки на света. Изненадващо следата води обратно в сърцето на столицата — Белия дом, където коридорите на властта отглеждат наемници, а измяната, както винаги, е бизнес.
„Измяната“ затвърждава репутацията на Винс Флин като майстор на политическия трилър. Романът отвежда читателя отвъд новинарските заглавия и под повърхността на местните факти, за да разкрие тъмната страна на политическата власт, където господства користолюбието, а измяната е процъфтяващ бизнес.
Малцина притежаваха подобни умения. Повечето изобщо не подозираха, че ги следят, но по-важното беше, че малко или много съзнаваха, че вършат беззакония. В много случаи в страните, в които вършеха престъпленията, те като нищо можеха да се лишат от главите си. При подобно напрежение беше почти невъзможно да запазиш спокойствие и да се държиш непринудено и нормално. Независимо дали оставяха тайно съобщение, срещаха се със свръзката си или се подготвяха да отвлекат някого, винаги се получаваше едно и също. Езикът на тялото им се променяше — те ускоряваха крачка, а движенията им ставаха резки. Рап беше забелязал, че през последния час събитията ускориха темпото си и в района на кафенето. Той внимателно наблюдаваше езика на тялото на собственика и на неговия събеседник, докато двамата бяха застанали до колата. Опитваше се да разчете за какво си говорят по устните им, но без успех. Все пак, изглежда, разговаряха на английски, което на Рап му се стори доста интересно.
Мобилният му телефон звънна. Апаратът беше оставен на леглото, но на Мич не се наложи да се отмества от прозореца, защото беше прикрепил към дясното си ухо миниатюрна безжична слушалка „Моторола“. Под дългата му коса устройството беше напълно незабележимо. Вместо по микрофон звукът се улавяше от вибрациите на ушния канал и черепната кутия. Той леко натисна слушалката.
— Какво става?
— Току-що кацнахме.
Беше Скот Коулман. Рап искаше да го попита защо са се забавили толкова, но не го стори. Вместо това даде инструкции на приятеля си:
— Брукс е наела син микробус и ви чака на завоя.
— Блокирани сме на пистата.
— Как така сте блокирани?
— До нашия портал е спрял друг самолет. Не можем да се приближим до входа, преди той да се разкара. После ще трябва да чакаме за багажа.
Рап продължи да наблюдава двамата на улицата. Едрият прегърна през рамо другия с престилката. В мига, в който онзи доближи ръката си до джоба на ризата на собственика, Рап натисна спусъка на фотоапарата и направи шест снимки. Едрият потупа другия по бузата и го пусна.
Собственикът с престилката тръгна обратно към кафенето. Рап се намръщи. Погледна екрана на фотоапарата и върна няколко кадъра назад. Увеличи изображението, докато не се видя какво е поставил единият мъж в джоба на другия. Банкноти, пари в брой. Обикновено ченгетата не постъпваха така. Особено в тази част от света, където можеха да те вкарат за седмица в затвора при първия удобен повод.
— Чу ли ме? — попита Коулман.
— Да. — Рап погледна към хоризонта. Над града бързо се спускаше мрак и когато слънчевата светлина напълно се скриеше, щеше да се случи нещо. — Накарай някого от хората ти да остане да чака багажа. Ти ми трябваш веднага тук.
8
Рецината е гръцко вино, което се консервира в борова смола. За някои полупобъркани гръцки националисти това е виното на боговете. За всеки друг, опитвал прилично френско бордо, тя наподобява на вкус терпентина. Газич мразеше рецината, Андреас — също. Обещанието на стария, че ще му запази бутилка рецина, можеше да се приеме като неуместна шега. Майтап между приятели. Андреас обаче прекъсна преждевременно разговора и не можа да чуе отговора на наемателя си. А дори не се засмя и не изчака да чуе реакцията на Газич. Това не беше типично за него. Той обичаше да се закача с другите, да ги взима на подбив. Нещо не беше наред и Газич го предчувстваше. Къщата му се намираше на един от хълмовете в покрайнините на Лимасол. Босненецът помисли дали да не отиде първо там, но не се поддаде на изкушението. Накара шофьора на таксито да го закара в офиса и да кара по-бавно. Веднага забеляза мъжа зад волана на паркираната кола и другия, застанал на тротоара. Газич помоли шофьора да го откара в хотел „Аматус Бийч“, където си взе стая, изкъпа се и започна да обмисля следващия си ход.