101 далматинци

— Аз самият с удоволствие бих учил това — каза Понго.

— Чудесно! А сега какво ще кажеш да поносиш кофичката в уста? Трябва да научиш този номер. Не, не така — изпъни глава напред, за да не се удря в гърдите ти. А така!

Понго откри, че всъщност съвсем не е трудно да се носи пълна с вода кофичка. Това го поободри. Щом като чудесният стар Полковник ще му помага, нищо чудно да успее да спаси всички кученца. Той отнесе кофичката до Щуротията и я постави на пода.

— Вече изглеждаш по-добре — заяви Полковникът. — Може да успееш да заспиш. Докато се стъмни, двамата със съпругата ти всъщност няма какво да правите. А щом се мръкне, ще се срещнете с дечицата си. Междувременно ще ги уведомите за пристигането си.

Една мисъл обаче не даваше покой на Понго.

— Полковник, защо й е било на Злобара да краде толкова далматинчета? Едва ли й трябва повече от едно палто от кожи на далматинци.

Овчарският пес се учуди.

— Мислех, че знаеш — съпругът й е търговец на кожи. Доколкото ми е известно, тя само за това се е омъжила за него.

Вярно! Понго беше забравил. Но щом като Де Монови възнамеряваха да търгуват с палта от далматинци, значи Пъклен дом бе чисто и просто ферма за развъждането им и докато търговията на Злобара процъфтява, никой далматинец нямаше да бъде в безопасност.

„Ще измисля някакво спасение, когато се прибера в Лондон!“ — реши Понго, докато се изкачваше мрачно по стълбите.

Мисис се беше изтегнала на голите дъски до прозореца. Докато кутретата бяха на двора, тя не бе откъснала поглед от тях, а след това умората я бе повалила и тя бе заспала на същото място. Понго я зави със слама и легна до нея, за да я топли. Мисис не помръдна. Последните му мисли бяха на лек упрек към самия себе си. Беше очаквал Овчарският пес да се окаже оглупял от старост провинциален мърморко, а колко много зависеше сега от този добър и мъдър стар воин! Когато Полковникът ги събуди, навън беше нощ.

— С кутретата всичко е наред, но от другите родители не се чува нищо по Вечерния лай — докладва той. — Съобщих за благополучното ви пристигане и отвсякъде пристигат пожелания за успех. Цялото кучешко царство очаква новини от това спокойно селце. Обещах, като си отпочинете, лично да излаете няколко думи.

— С удоволствие — рече Понго.

— А сега да слезем на вечеря — предложи Полковникът.

Тримата се спуснаха по стълбите и добре си хапнаха кренвирши, които котката бе насъбрала през деня. Самата тя беше във фермата — Полковникът обясни, че ако не присъства на следобедния чай на своите питомци, където очаквали да изпие чинийка с мляко, те щели много да се оскърбят.

— Самият аз също трябва да се прибера малко по-късно, защото най-младият ми питомец Томи обича да съм около него, когато се къпе. Така че да побързаме.