Опасно съдружие
- Автор: Лат Мими
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Опасно съдружие». Краткое содержание книги:
Сведе очи към дланите си и тя не успя да разбере дали в тях отново няма сълзи. Когато проговори отново, гласът му беше толкова тих, че младата жена се напрегна, за да го чуе:
— Както и двамата знаем, този разговор не се състоя…
Ребека стана, пристъпи към камината и взе една снимка, на която Брандън и Райън щастливо се смееха. Господи, нима оттогава беше изминала само една година, запита се тя. Колко се беше променило всичко!
— Катрин ми каза за кражбата — обади се домакинът.
— Беше ужасно! — обърна се тя. — Унищожиха всички файлове на Райън, компютърът му се оказа абсолютно празен. Работа на професионалисти. Това е едно от нещата, които ме карат да мисля, че някой е искал смъртта му…
Успя да забележи проблясъка в очите му, но това беше единствената реакция на обвинителните й думи. Продължи да описва фактите, които я бяха довели до убеждението, че мъжът й е убит. Започна с часовете, които бе прекарвал насаме със своя компютър, нахлуването в дома им и липсващите файлове, желанието им да имат дете, последните му думи на борда на онази проклета яхта. Разказа за всичко, като премълча само за писмото и спестовната книжка, която бе открила в куфарчето на Райън.
Брандън отново гледаше в чашата. Изчака я да свърши, помълча малко, после тихо промълви:
— Помисли си внимателно, преди да ми отговориш на един въпрос, Ребека… Ти запозната ли си със съдържанието на тези файлове?
— Не.
— Имаше ли някакви спомагателни бележки?
— Те също изчезнаха — сви рамене тя.
— Ясно… А сещаш ли се за някое друго място, на което Райън би съхранявал важни документи?
Вгледа се в лицето й. Тя се запита дали не намеква за спестовната книжка? Понечи да му каже за това, което бе открила в куфарчето, но нещо в положението на тялото му я накара да се откаже.
— Не зная за такова място.
Дали мъжът насреща й изпита облекчение, или само така й се стори? Дойде ред и тя да зададе един въпрос:
— А възможно ли е Райън да е знаел нещо важно, заради което да са го убили?
— Поне аз не мога да се сетя за такова нещо — поклати глава Брандън.
Стори й се, че клепачите му леко потрепнаха. Смени позата си и зададе следващия си въпрос:
— С какво по-точно се занимаваше Райън?
— С отстраняване на евентуалните проблеми в предизборната ми кампания, с изграждането на благоприятен имидж пред медиите. Много го биваше в тази работа, бих казал, че бе направо гениален. На няколко пъти ме отърва от сериозни неприятности. — Хвърли й един бърз поглед и добави: — Нима не е споделял с теб?
— Не — въздъхна тя. — Никога не говореше за работата си.
Този път бе готова да се закълне, че видя облекчението в очите му.
— Предполагам, че така е по-добре… Макар че лично аз не бих имал нищо против да споделя с теб.
— Благодаря за доверието.
Той отпи глътка бренди.
— Една от задачите му бе да проучи Пол Уърлингтън — добави. — Чувала ли си нещо за това?
Сърцето й ускори ритъма си и тя се приведе напред.
— Може би тук се крие ключът към загадката! Може би е открил нещо нелицеприятно за Уърлингтън и онзи е разбрал… Съобразил е, че компрометиращата информация е в компютъра, наредил е да ликвидират Райън и да унищожат тази информация!
— Признавам, че и на мен ми хрумна подобна мисъл — кимна Брандън. — Но не виждам как човек като Уърлингтън може да стигне до убийство. Той е достатъчно умен, за да не се кандидатира в парламентарните избори, ако има нещо компрометиращо в миналото му.
— Нещата никога не са толкова прости — промълви Ребека.
— Мисля, че Уърлингтън би желал достъп до тези секретни файлове по други причини. И те са свързани с желанието му да се добере до информация за мен и моята кампания.
— Не съм се сетила за това — призна тя.
— С кого си споделила подозренията си?
— Казах на Джон, че според мен Райън е убит… Това стана, след като Катрин излезе. Казах и на полицията, но те не ми повярваха… — Въздъхна и тихо попита: — Би ли поговорил със Соловски и Уолтърс? Теб може би ще послушат…
Той помълча, после кимна с глава.
— Ще видя какво мога да направя…
Остави чашата на ниската масичка пред себе си, стана и сложи ръце върху раменете й.
— Мисля, че трябва да се прибереш у дома… Изглеждаш така, сякаш не си спала от седмици.