Седем синове
- Автор: Джърмейн Лили Сейнт
- Серия: Джипси Брадърс #1
- Язык: болгарский
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Седем синове». Краткое содержание книги:
— Наблюдават ни — казах през захаросаната си усмивка. — Ще ме заведеш ли отзад да оцветиш татуса или не?
Цялото му изражение се промени, когато разбра, че ни гледат и ми посочи към кушетката, където преди няколко минути лежеше възрастната жена.
Свалих си блузата и я преметнах върху стола зад масата, разкривайки едва побиращите ми се в черния сутиен гърди. Елиът изглеждаше леко нервен и аз се усмихнах порочно.
— Харесват ли ти? — попитах и очаквах да ми отвърне хапливо. — Взех ги на добра цена.
— Млъквай и се качвай на кушетката, каквото и да ти е там името — отвърна той и не можех да преценя дали беше развеселен, или раздразнен.
Изпълних нареждането и легнах по гръб, подскачайки от болка, когато рязко отлепих превръзката на татуса.
— Това са просто цици, Ел — казах, намествайки се върху скърцащата кожа.
Спря се за момент и ги загледа колебливо, преди да върне вниманието си обратно върху лицето ми.
— Секси са. Но въпреки това не искам да говоря за циците ти.
Грабна една найлонова торбичка и извади еднократна игла с мастилен пълнител, които щяха да обагрят тялото ми перманентно.
— Искам да говоря за това къде, по дяволите, беше през последните три дни, че не отговаряше на обажданията ми? — Думите му бяха горчиви и бях сигурна, че откакто напуснах студиото му последният път, не е спирал да мисли за нищо друго, освен за безопасността ми.
— Съжалявам — казах тихо, — взеха телефона ми и го разбиха на парчета.
— Е, добре ли си? — попита, като се опитваше да звучи нормално, въпреки отчаянието, в което беше изпаднал. Сините му очи бяха пълни с болка и тревога и трябваше да извърна поглед, преди наистина да заплача.
— Добре съм — казах. — Отидох. Повярваха на историята ми. Това е всичко.
— Това е всичко? — Елиът престана да тършува с игли и опаковки и ме погледна въпросително. — Какво значи „това е всичко“?
Стиснах зъби и си поех дълбоко въздух, когато събитията през изминалите три дни, изпълнени с болка, кръв и похот минаха като на филмова лента в размътеното ми съзнание. Не можех да му кажа за Майкъл. Никога нямаше да ми проговори, ако научеше за подлата ми постъпка.
— Дорнан ме хареса веднага — казах равно. — Може би малко повече от нормалното.
Ръцете му бяха празни и можех да чуя как забива нокти в кожената кушетка, върху която лежах.
— Джулс… — изръмжа.
Горещи сълзи напълниха очите ми и аз го погледнах гневно.
— Не ме наричай така — казах ядно. — Никога вече не ме наричай така, разбра ли? Искаш да ни убият и двамата ли?
Пусна кушетката и поклати глава.
— Нарани ли те? — попита с ръце, свити в юмруци.
— Да — отговорих искрено, прогонвайки сълзите от очите си. — Но аз бях тази, която му позволи. Всичко това е част от плана.
Посегна да ме хване за раменете и аз погледнах разтревожено към вратата.
— Джейсън ни наблюдава — казах с писклив глас и видях как с неимоверни усилия Елиът се отдръпна от мен и взе пистолета за татуси от плота. Нагласи иглите и различните цветове мастило, които скоро щяха да красят кожата ми.
— Как го убеди да не идва с теб? — Елиът беше побеснял, но в същото време се опитваше да води нормален разговор. Просто чудесно.
Протегнах се върху кожената кушетка.
— Казах му, че последният път съм плакала, и че ще бъда много засрамена, ако ме види в такова състояние.
Въпреки конското, което ми беше дръпнал преди малко, Елиът се ухили и нагласи иглата над бедрото ми.
— Е — попита хладно, — ще плачеш ли?
Свих юмруци, когато започна да прокарва иглите по чувствителната, белязана плът на бедрото.
— Не, по дяволите! Ще е нужно нещо повече от малко пистолетче за татуси, за да накараш това момиче да зареве.
Глава шестнадесета
Три часа по-късно татуса ми беше напълно оцветен с черни и тъмночервени спираловидни мотиви, а по хълбока ми се стичаше кръв. Потях се, а едновременно с това кожата ми беше изтръпнала и пламнала, всеки нерв изразяваше протеста си.
— Мислех си, че не трябва да боли — казах на Елиът, когато го почисти още веднъж. — Мислех, че трябва да се образува коричка или нещо подобно?
Елиът спря и се загледа в пресните синини около китките ми, където Дорнан ме бе държал пристисната за леглото, след като бе застрелял Майкъл.
— Тялото ти няма толкова адреналин — каза и пое ръката ми, изучавайки кожата с неразгадаемо изражение. Прокара топлите си пръсти по натъртванията и челото му се намръщи неодобрително. — Вероятно вече си го изразходила всичкия.