Нифрон се въздига

Магьосникът се обърна към момиченцето:

- Хайде, мила. Вземи мистър Рингс, преди отново да е разкъсал клетката.

Мърси си проправи път из бъркотията ловко като котка и извади дребна миеща мечка от една клетка. Очевидно беше още бебе. Тя го изнесе навън, хихикайки, защото мистър Рингс й душеше ухото.

- Сладка е - рече Ариста.

- Да. Казваше, че нещо ти се въртяло из главата.

Принцесата кимна и се замисли над точните думи. Въпросът, който Есрахаддон бе поставил в главата й, тя сега постави пред стария си учител.

- Аркадиус, кой одобри влизането ми в Шеридън?

Професорът повдигна рунтава вежда.

- Чудех се защо не си попитала по-рано. Ти си най-вероятно единствената жена, следвала в Шеридън за цялата му седемвековна история - и със сигурност единствената такава, изучавала тайните изкуства, но така и не попита.

Стойката на Ариста се стегна:

- Питам сега.

- Да... да - отвърна магьосникът. Отпусна се в креслото си, свали очилата и леко разтърка носа си. - Бях посетен от канцлер Игнаций Ламбърт, който ме попита дали бих приел даровита млада дама в часовете си по теория на магията. По онова време не водех такива часове. Имах желанието; многократно бях предлагал да бъдат включени сред изучаваните дисциплини, но винаги получавах отказ. Изглежда не смятаха магията за достойно занимание. Магията използва сила, която не е свързана с преклонението пред Марибор и Новрон. Смятаха я за пагубна, дори зла. Фактът, че практикувам магия, винаги е бил клеймо върху ми.

- Защо не са те заменили?

- Може би се е дължало на репутацията, която най-знаещият магьосник в Аврин е в състояние да предостави на това учебно заведение, тъй че ме оставяха да практикувам хобитата си. А може би всички, желаещи уволнението ми, са били превърнати в различните жаби, катерици и зайци, които виждаш наоколо.

Аркадиус звучеше тъй сериозно, че Ариста се огледа. Тогава магьосникът захихика. Тя се смръщи, което само усили смеха му.

- Та както казвах - продължи професорът, след като се успокои, - Игнаций ми предлагаше да уреди включването на моите часове в замяна на съгласието ми да те обучавам. Вероятно е смятал, че ще откажа. Нямало е как да знае, че за разлика от болшинството от тях, аз нямам предразсъдъци спрямо жените. Знанието си е знание.

Шансът да напътствам принцеса - потенциален водител - със силата да променя околния свят изобщо не беше пречка. Напротив, дори беше бонус.

- Искаш да кажеш, че съм била допусната, защото планът на ректора се е провалил?

- Нищо подобно. Това е само описание как се случи, а не защо. Защо е много по-важен въпрос. Онази сутрин канцлерът не беше сам, с него имаше и друг човек. Той пазеше мълчание и стоеше ей там, точно вляво от теб, където сега се намира онази клетка. Нея тогава я нямаше. Вместо това той бе избрал да застане върху старо палто и кинжал. Както споменах, винаги е интересно да се наблюдава къде минават влизащите тук и къде избират да застанат.