Свещеният камък

Шеста глава

Би трябвало да знае, че тя ще дойде точно навреме. Нито късно, нито рано, а на секундата. Точността бе едно от най-впечатляващите качества на Сибил. Носеше блуза в цвят на сочни праскови и тъмнокафяв панталон, под който се виждаха глезените й, а сандалите с тънки каишки откриваха интригуващо тесни ходила и нокти, лакирани в тон с блузата. Непокорните къдрици бяха прихванати до слепоочията й и той забеляза трите малки халки на лявото й ухо и двете на дясното.

Носеше кафява чанта, достатъчно голяма, за да побере бултериер.

— Чух, че си имал посещение. Трябва да ми разкажеш, в случай че някоя подробност се е загубила при превода.

„Направо по същество“, помисли си Гейдж.

— Добре.

Той тръгна към кухнята. Щом се налагаше да повтори разказа си, трябваше да пийне кафе.

— Имаш ли нещо против да си налея нещо студено?

— Обслужи се сама.

Така и направи. Той се загледа в нея, когато Сибил извади сока от грейпфрут и диетичния джинджифилов сироп.

— Малко съм обидена, че все още не е разговаряла с мен — сподели тя, докато слагаше кубчета лед в чаша и разбъркваше двете течности в нея. — Но се опитвам да не бъда дребнава. — Хвърли поглед към него и повдигна вежди, преди да отпие. — Ти искаш ли?

— Не, разбира се.

— Ако се наливах с кафе по цял ден като теб, щях да подскачам до тавана. — Тя кимна към подредените на плота карти. — Прекъснах играта ти.

— Просто убивах времето.

— Хм. — Сибил забеляза разположението им. — Често са наричани Reussite, или „Успех“, във Франция, откъдето произхождат според някои историци. Във Великобритания им казват пасианси, може би защото е нужно търпение, за да ги редиш. Според най-интригуващата теория, на която съм се натъквала, някога са били използвани като начин за предсказване на бъдещето. Нещо против? — попита тя, посочи картите и Гейдж нехайно сви рамене.

Сибил обърна поредната карта, продължавайки наредбата.

— Компютърните версии ги направиха доста популярни през последните десетилетия. Играеш ли онлайн?

— Рядко.

— А покер?

— Никога. Предпочитам да съм в една стая със съперниците си. Победата не е забавна, ако е анонимна.

— Аз опитах веднъж. Опитвам по веднъж почти от всичко.

Мислите му се завъртяха около вероятности за това „почти всичко“.

— Как беше?

— Не беше никак зле. Но също като теб, реших, че липсва тръпката на истинската игра. Е, къде е най-удобно да поработим? — Тя остави питието си и извади бележник от дълбините на чантата си. — Можем да започнем с подробностите за сутрешната ти среща, а после…

— Сънувах те.

Сибил подозрително наклони глава.

— Така ли?

— Имаш избор — да споделиш с другите, ако смяташ, че е важно, или да го запазиш за себе си.