Вълшебната кутия

Този процес беше много тънък и единствено Куестър и Абърнати наистина знаеха какво става. Като най-близки съветници на краля (ако не броим Уилоу), те бяха доста навътре във всичко, което ставаше. В повечето случаи подкрепяха идеите на Бен и най-често заставаха на страната на предпазливостта и сдържаността, когато той представяше своите меко казано — революционни идеи. Веднъж, след като Бен се бе утвърдил като благовиден и находчив владетел, за когото нямаше вероятност да бъде свален, той трябваше да направи следващата стъпка — да обедини по някакъв начин враждебно настроените групи. Това означаваше да постигне, поне на външен вид, някакво сътрудничество между толкова различни народи като някогашните вълшебни хора, човеците, коболдите и скалните троли — да не споменаваме и множеството по-малки групи — при положение, че никоя от тях не желаеше да си има работа с останалите. Бен беше успял да създаде някакво сътрудничество помежду им чрез съчетание от заплахи, обещания и подкупи. Един крал трябва да бъде поне малко и вълшебник — с извинение към Куестър Тюс — а тук имаше много неща, от които да извлечеш знание за това. Ето как действието с твърда ръка на едно място, водеше до компромис на друго. Нужно беше да знаеш кога да се наведеш и кога бързо да се уловиш за нещо.

Както Бен обичаше да казва, това, че бе започнал като адвокат, беше добра тренировка за поемане на длъжността на крал.

Ето как стояха нещата в настоящия момент около царуването на Бен Холидей, поредният крал на Отвъдната земя — място, за което всеки разумен човек, който не го беше посещавал, знаеше, че е невъзможно да съществува. Кралят все още имаше последната дума във всяко нещо, особено в споровете между по-низши управители и вождовете на различните народи в кралството. Тъй като Бен си бе подсигурил стабилна подкрепа из цялата страна и тъй като можеше да се разпорежда с въоръжените сили на Паладин, почти никой никога не се беше опитвал да го надвие. Бен, от друга страна, трябваше да внимава да не даде на някой от тези по-нископоставени управители и вождове повод да почувства, че позицията му е омаловажена по някакъв начин. Ето защо беше необходимо те да бъдат оставени да управляват там, където разумът и нуждата диктуваха, че това е полезно. А специалната собствена вълшебна сила на краля, която играеше ролята си, беше в това да ги накара да управляват по начина, по който той искаше.