Нулев брой
- Автор: Эко Умберто
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546555793
- Переводчик: Мария Панева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Нулев брой». Краткое содержание книги:
Съвършен наръчник по лоша журналистика, за който читателят постепенно се обърква дали е измислен, или е взет направо от живота. Историята се развива през 1992 г. и в нея се загатват много от мистериите и лудостите на следващите двайсет години точно когато двамата главни герои си мислят, че кошмарът е свършил.
— Следователно мъжът на площад Лорето, мъжът, убит от Валерио, не е бил Мусолини. Но Петачи, когато е отишла при него, със сигурност е могла да го разпознае…
— Ще се върнем на Петачи. Сега ме остави да изложа хипотезата си. Диктаторът би трябвало да има двойник и кой знае колко пъти го е използвал за официални паради, където трябва да премине прав в кола, винаги гледан отдалеч, за да избегне атентати. Сега си представи, че за да позволи на Дучето да избяга безпрепятствено, от момента, в който тръгва към Комо, Мусолини вече не е Мусолини, а неговият двойник.
— А Мусолини къде е?
— Спокойно, ще стигна и до него. Двойникът години наред е живял усамотено, плащали му добре и го хранели добре, и го показвали само в определени случаи. Вече почти се идентифицирал с Мусолини и се оставил да го убедят да заеме мястото му още веднъж, защото, както му обясняват, дори да го заловят преди да пресече границата, никой няма да посмее да навреди на Дучето. Той трябвало да играе ролята, без да преиграва, до пристигането на Съюзниците. Тогава можел да разкрие самоличността си и нямало да може да бъде обвинен в нищо, най-много да изкара няколко месеца в концентрационен лагер. В замяна в швейцарска банка го чакала тлъста сумичка.
— А приближените, които били с него до последно?
— Приближените му приемат мизансцена, за да позволят на началника си да избяга и ако стигне до Съюзниците, да опита да спаси и тях. Или пък най-фанатичните до края замислят съпротива и също имат нужда от образ, с който да наелектризират последните нещастници, готови да се бият. Или пък Мусолини от самото начало е пътувал в кола с един или двама верни сътрудници, а останалите му приближени са го виждали само отдалече, със слънчеви очила. Не знам, но няма особена разлика. Просто хипотезата за двойника е единствената, която обяснява защо псевдо-Мусолини не иска да се срещне със семейството си в Комо. Не е можело да се позволи тайната на подмяната да се разнесе в целия семеен кръг.
— А Петачи?
— Това е най-тъжната история: тя го настига, като си мисли, че ще намери него, истинския, и веднага бива инструктирана от някого да се преструва, че взема двойника за истинския Мусолини, за да направи нещата още по-правдоподобни. Трябва да издържи до границата, после е свободна да си върви.
— Но цялата финална сцена как тя се вкопчва в него и иска да умре с него?
— Това ни го разказва полковник Валерио. Ще направя предположение: когато се вижда изправен до стената, двойникът се насира в гащите и крещи, че не е Мусолини. Какъв страхливец, си казва Валерио, всичко ще опита. И започва да стреля. Петачи няма интерес да потвърждава, че това не е нейният любовник, и започва да го прегръща, за да направи сцената по-истинска. Не си представя, че Валерио ще застреля и нея, но кой знае, жените са истерични по природа, може да е полудяла и Валерио да не е можел да направи друго, освен да я накара да млъкне с автомата. Или пък помисли за тази възможност: в този момент Валерио разбира за подмяната на човека, но е изпратен да убие Мусолини, той, единствен избран сред всички италианци, и трябва да се откаже от славата, която го очаква? Така че и той влиза в играта. Щом двойникът прилича на модела си приживе, мъртъв ще прилича още повече. Кой би могъл да го обори? Комитетът за освобождение има нужда от труп и ще го получи. Ако един ден истинският Мусолини се окаже жив, би могло да се каже, че той е двойникът.
— А истинският Мусолини?
— Тази част от хипотезата си трябва още да ошлайфам. Трябва да обясня как е успял да избяга и кой му е помогнал. Ще ти я представя в най-общи линии. Съюзниците не искат Мусолини да бъде заловен от партизаните, защото може да разкрие тайни, които да ги поставят в неудобно положение, да кажем за кореспонденцията си с Чърчил и кой знае още какви бели. Дори това е достатъчна причина. Но преди всичко с освобождението на Милано започва същинската студена война. Не само руснаците настъпват към Берлин и вече са завладели половин Европа, а повечето партизани са комунисти, въоръжени са до зъби и следователно за руснаците представляват пета колона, готова да им поднесе и Италия. При това положение Съюзниците или поне американците трябва да се подготвят да потушат една съветскофилска революция. За да го направят, ще се наложи да използват и ветераните фашисти. От друга страна, няма ли да спасят нацистките учени като Фон Браун, като ги отведат в Америка, за да подготвят превземането на космоса? Американските тайни агенти не са от дребнавите. Мусолини, поставен в положение да не може да вреди като враг, утре би могъл да се окаже полезен като приятел. Така че трябва да се изведе тайно от Италия и, как да го кажа, да бъде хиберниран за известно време някъде другаде.