Вариант 13
- Автор: Морган Ричард
- Год: 2007
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-585-837-6
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Вариант 13». Краткое содержание книги:
— И шибаният автомедик се е оставил да го използват по този начин просто така? — Койл се оглеждаше гневно, типичният разгневен мъжкар, който няма върху кого да излее яда си. — Как е възможно, по дяволите?
— Възможно е — уморено каза Севги. — Чрез селективно проникване в системите. Някой е проникнал в общото протоколно ниво и е изключил корабния н-джин, изкуствения интелект, електронния мозък, наречете го както искате. За един добър хакер това не е трудно. Всички кораби от този клас и без това имат опция за оторизирана отмяна от страна на екипажа, в н-джина е заложен и самоубийствен протокол, който се задейства при неоторизиран достъп. Трябва само да го излъжеш, че някой се опитва да проникне в системата му, и той се изключва сам. Има цяла серия вторични блокади, които би трябвало да предпазят обособените системи, но май не е имало нужда онзи тип да бърника и тях. В крайна сметка той не е искал от медицинските системи нищо, за което не са били програмирани.
— Той? — Възклицанието дойде от Ровайо. Севги вече й беше лепнала етикета „върла мъжкарана“ и май току-що получи потвърждение на преценката си — докачливост, говореща за потенциален феминацистки шовинизъм. — Защо непременно да е „той“?
Севги сви рамене. „Защото статистически нещата стоят така“. Не го каза на глас, разбира се.
— Извинете. Грешка на езика.
— Мда, докато ДНК резултатите не докажат, че наистина е бил мъж — изхъмка Нортън. Подмина небрежно възмутения поглед на Ровайо и застана по-близо до белостенния архитектурен срез на виртуалната лаборатория и нейните експонати. Лабораторният интерфейс отстъпи и почтително зачака въпроса му. По-висшите интерактивни функции на програмата явно не бяха активирани. Нортън кимна към озъбената усмивка на един женски труп и тялото подскочи към тях. Визуалното разстояние често създаваше проблеми, беше като леща, която свива или разширява образа в зависимост откъде гледаш. — Само не знам защо е цялата тази кръв и прочие. Мога да разбера факта, че са избити — за да няма свидетели, със или без крайници. Но кръвта по стените? И защо лицата им са обезобразени така?
— Защото е бил луд — изръмжа Койл. — Сигурно и лицата им е изял, нали?
— Трудно е да се каже. — Лабораторният интерфейс се включи отново в разговора, посочи и издърпа мехур с данни от друга файлова постройка. — Уликите от кухнята навеждат на мисълта, че е възможно месото, отстранено от лицата и горната част на черепите, да е било сготвено и изконсумирано. Това обаче не важи за очите, които са били извадени и след това изхвърлени.
Севги почти не погледна посочените данни. И без това бяха твърде абстрактни и трудносмилаеми — незначителни молекулярни следи и нещо за микровълнов ефект. Щеше да се поразходи до тази файлова постройка по-късно и да разгледа данните на спокойствие. В момента вниманието й все още беше насочено към обезобразеното лице на Хелена Ларсен. Специалист по демодинамика и психиатрични анализи. Разведена, записала се в програмата малко след развода. Много като нея кандидатстваха в КОЛИН. Частичната раздяла прераства в раздяла с всичко познато — защо не? Носещите подпори на живота ти се разпадат, сигурно имаш нужда и от пари, и минималният тригодишен договор за квалифицирана работна ръка изведнъж започва да ти се струва нещо разумно. На Марс се печели много и се харчи малко. Ще се прибереш у дома богата, Хелена Ларсен. Ще се прибереш с истории за чуждоземни хоризонти, които да разказваш на бъдещите си деца. Ще имаш бели пари за черни дни и страхотна добавка към професионалната си биография. Голяма крачка в кариерата. Със сигурност е по-добре, отколкото да седиш сред руините на стария си живот, нали? По-добре от това да се вкопчиш в останките на…
— Разследващ Ертекин?
Севги примигна. Не беше чула какво й казва Койл.
— Извинете, бях се замислила — призна тя. — Какво казахте?
— Попитах — натъртено каза ченгето — дали според вас е възможно извършителят още да е жив?
Въздухът във виртуалната реалност, по принцип безветрен, стерилен и хладен в противоречие с пустинния пейзаж, сякаш стана с още няколко градуса по-студен. Нортън погледна Севги и тя усети мъничкото, почти недоловимо кимване, което се издигна откъм корените на интуицията й.