Карта от кости
- Автор: Чайковски Джим
- Серия: sigma force #2
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789545840562
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Карта от кости». Краткое содержание книги:
Трагедията е нещо повече от палеж и масово убийство — някой е откраднал безценното съкровище, съхранявано от векове в златната мощехранителница на катедралата — костите на библейските влъхви, легендарните Трима царе.
Капитан Грей Пиърс, ново попълнение в Сигма, повежда своя екип на лов за Драконовия двор, тайно аристократично братство от алхимици, което датира още от Средновековието и се стреми към налагането на нов световен ред с помощта на обвитите в мистика кости.
Екипът на Сигма тръгва по следите на лабиринт от улики — от готическите катедрали на Европа през останките от Седемте чудеса на древния свят до едно мистериозно място, където наука и религия се сливат в заплаха, невиждана от самото сътворение на вселената.
— Пие ли си още арицепта? — попита той.
— Разбира се. Имам грижата да го взима всяка сутрин.
Бяха поставили на баща му диагноза Алцхаймер, в най-ранен стадий, малко след като родителите му се бяха преместили тук. Започнало беше с малки пристъпи на забравяне — къде си е оставил ключовете, телефонни номера, имената на съседите. Лекарите казаха, че преместването от Тексас може да е изкарало на повърхността симптоми, които не са се изявявали по-рано. Мозъкът му срещал затруднения с каталогизирането на цялата нова информация тук. Но какъвто си беше упорит и решителен, баща му беше отказал да се върнат в Тексас. Постепенно, заедно със забравянето, се появиха и изблици на объркване и гняв. Не че и преди фитилът му не беше къс.
— Защо ти не му занесеш чинията? — предложи майка му. — Трябва да звънна в работата.
— Може би трябва да поговорим за медицинска сестра, която да ти помага.
Тя поклати глава — не толкова че отричаше нуждата от професионална помощ, колкото че отказваше да го обсъжда. Грей и преди се беше сблъсквал с тази стена. Баща му не би позволил чужда жена да се нанесе в къщата им, а майка му смяташе, че е нейна отговорност да се грижи за него. Само че настоящото положение ставаше непосилно както за майка му, така и за цялото семейство.
— Кога идва за последен път Кени? — попита той. По-малкият му брат управляваше новосъздадена компютърна фирма от другата страна на щатската граница, във Вирджиния: бе тръгнал по стъпките на баща им в инженерството — макар и електроинженерство в неговия случай, а не петролно.
— Знаеш го Кени… — рече майка му. — Чакай да сложа на баща ти малко туршия.
Грей поклати глава. Напоследък Кени все по-често споменаваше, че смята да се премести в Купертино, Калифорния. Измислил си беше достатъчно аргументи защо преместването е необходимо, но зад всички тях Грей съзираше истината. Брат му чисто и просто искаше да избяга, да се махне. Грей разбираше какво преживява брат му. Самият той беше направил същото, когато постъпи в армията. Сигурно беше семейна черта.
Майка му му подаде буркана с туршията да го отвори.
— Как върви в лабораторията?
— Добре — каза той. Капачката изпука, Грей извади един стрък копър и го сложи в чинията.
— Четох нещо за бюджетни съкращения в АИОП.
— Моята работа не я заплашва нищо — успокои я той. Родителите му не знаеха нищо за ролята му в Сигма. Мислеха, че се занимава с изследвания по поръчка на армията. Нямаха необходимото ниво на достъп до информация, за да научат истината.
Грей тръгна към задната врата. Майка му го проследи с поглед.
— Ще се зарадва да те види.
„Само ако и аз можех да кажа същото…“ Тръгна към гаража отзад. Чу акордите на радиостанция за кънтри музика през отворената врата. Това го върна към танците в „Подковите на мулето“. И към други, не толкова приятни спомени.
Застана на прага. Баща му клечеше пред едно менгеме и пилеше една летва.
— Татко — повика го Грей.
Баща му се обърна. Беше висок, с по-широки рамене от Грейсън. Беше се издържал с работа на петролните полета, Докато завърши колежа, и беше усвоил тънкостите на петролното инженерство в практиката. Всичко вървеше добре, докато не загуби левия си крак до коляното при трудова злополука. Обезщетението и пенсията за инвалидност му позволиха да се оттегли от активна работа на четиридесет и седем.
Това беше преди петнайсет години.
Половината от живота на Грейсън. Лошата половина.
— Грей? — Баща му изтри потта от челото си и няколко ситни стърготини полепнаха по кожата му. Навъси се. — Нямаше нужда да идваш чак дотук.
— Как иначе щеше да си получиш сандвичите? — Той размърда чинията.
— Майки ти ли ги направи?
— Знаеш я мама. Постарала се е.
— Тогава по-добре да ги изям. Да не й скършвам хатъра. Избута се от работния тезгях и закуцука с протезата си към малкия хладилник в дъното.
— Бира?
— Трябва да се връщам на работа.
— Една бира няма да те убие. Имам малко от онази помия, дето я обичаш, „Сам Адамс“.
Баща му предпочиташе „Будвайзер“. Но фактът, че беше заредил хладилника и със „Сам Адамс“, беше равносилен на потупване по рамото. Може би дори на прегръдка.
Не можеше да му откаже.
Грей взе бутилката и я отвори с отварачката, вградена в ръба на тезгяха. Баща му се приближи и приседна на едно високо столче. Вдигна собствената си бутилка — будвайзер естествено — за наздравица.