Мис Съвършенство
- Автор: Shepard Sara
- Серия: Pretty Litle Liars #3
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Ергон
- ISBN: 978-954-962-529-5
- Переводчик: Доротея Райкова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Мис Съвършенство». Краткое содержание книги:
Слуховете процъфтяват сред именията, мерцедесите и идеално подрязаните живи плетове в оазиса за богаташи — градчето Роузууд, Пенсилвания. Зад огромните си очила „Гучи“, под перфектните си маркови дрешки, всеки тук има нещо за криене — особено гимназистките Спенсър, Ариа, Емили и Хана…
Те трупат тайни, стари и нови — те просто не могат да се държат добре и да бъдат мили и послушни куклички! Те са малки сладки лъжкини! Но „А“ няма да ги изпусне от ноктите си; „А“ знае подробности за всичките им скандали и с всеки сразяващ SMS им пали фитила, естествено в най-ужасния момент, изпращайки отмъстителни текстове, от които им се вие свят, проклетият „А“ (той, или тя — знае ли човек?!) побърква от страх сладурите и ги кара да вярват, че… „Най-важното в живота е да си глупав“.
Но докато едни въздишат „Ах, този дворцов живот!“, някой се целува в пещта, а друг здраво се подхлъзва (или го подхлъзват) и кадрилът от стряскащи изненади се вихри с пълна сила, неуморният и невидим „А“ ще има още поводи да възкликва тържествуващо:
„Стегнете се мацки! Нищо не е такова, каквото изглежда! Мляс!“
— Значи тази е твоята? — каза Шон, като поведе Ариа по облицования с махагонови плочи, безупречно чист коридор към една голяма бяла спалня. Тя имаше панорамен прозорец с място за сядане пред него, прозрачни бели завеси и ваза с букет бели цветя на масата.
— Страшно ми харесва. — Напомняше й за стаята в онзи бутиков парижки хотел, където бяха отседнали, когато баща й бе поканен на интервю за телевизията, като експерт по гномите. — Сигурен ли си, че няма проблем да остана?
— Разбира се. — Шон я целуна сдържано по бузата. — Ще те оставя да се настаниш. Ариа погледна през прозореца към розовеещото следобедно небе и не можа да се сдържи да не сравни изгледа с този от дома си. Домът на семейство Ейкърд се намираше навътре в гората и бе обграден от поне десет акра необработена земя. Най-близкото имение, замъкоподобен монолит с кули в средновековен стил, се намираше на разстояние от поне три футболни игрища. Къщата на Ариа се намираше в красив, но доста разтурен квартал в близост до университета. Единственото нещо, което виждаше през прозореца си, бе дворът на съседа и несполучливата му колекция от басейнчета за птици, каменни животни и градински джуджета.
— Стаята добре ли е? — попита госпожа Ейкърд, мащехата на Шон, когато Ариа слезе в кухнята.
— Страхотна е — каза Ариа. — Много ви благодаря.
В отговор госпожа Ейкърд сладко й се усмихна.
Тя бе руса, леко дундеста, с любопитни сини очи и уста, която изглежда се усмихваше при всеки удобен случай. Когато Ариа затваряше очи, за да си представи как би трябвало да изглежда една майка, госпожа Ейкърд до голяма степен покриваше представите й. Шон й беше казал, че преди да се омъжи за баща му, тя работила като редактор в едно филаделфийско списание, но сега си беше просто домакиня, която се грижеше гигантската къща на семейство Ейкърд да изглежда винаги като на снимка. Ябълките в дървената купа на кухненския плот нямаха грам натъртено, предните корици на всички списания във всекидневната бяха обърнати в една посока, а пискюлите на огромния ориенталски килим бяха толкова прави и равни, сякаш бяха ресани с гребен.
— Готвя равиоли с гъби — каза госпожа Ейкърд, като подкани Ариа да се приближи и да помирише соса. — Шон каза, че си вегетарианка.
— Така е — каза меко Ариа, — но не е задължително да го правите заради мен.
— Няма проблем — каза топло госпожа Ейкърд. На масата имаше още картофени формички, доматена салата и един самун от скъпия хляб от седем вида брашно на „Фреш фийлдс“, на който Ила винаги се подиграваше, като казваше, че всеки, който плаща по десет долара и деветдесет и девет цента за брашно смесено с вода, трябва да иде да си прегледа главата.
Госпожа Ейкърд извади дървената лъжица от купата и я остави на плота.
— Двете с Алисън Дилорентис бяхте добри приятелки, нали? Видях вашето филмче в новините.
Ариа наведе глава.
— Точно така. — Усети как гърлото й се затъква. Али изглеждаше толкова жива в този клип и мъката по нея отново заля Ариа.
За нейна изненада госпожа Ейкърд я прегърна през раменете и лекичко я стисна.
— Толкова съжалявам — промърмори тя. — Не мога да си представя какво чувстваш.
Очите на Ариа се насълзиха. Колко хубаво бе да те прегърнат майчини ръце, нищо че не бяха на нейната майка.
На вечеря Шон седеше до Ариа и всичко бе пълна противоположност на онова, което ставаше в кухнята на Ариа. Семейство Ейкърд разгъваха салфетките върху скута си, наблизо не бърбореше включен телевизор и господин Ейкърд, който бе висок и оплешивяващ, но имаше чаровна усмивка, не четеше вестник на масата. По-малките близнаци Ейкърд, Колин и Ейдан, не облягаха лактите си на масата и не се мушкаха с вилиците си — Ариа можеше само да си представя какви ужасии би вършил Майк, ако имаше близнак.
— Благодаря — каза Ариа, след като госпожа Ейкърд й наля още мляко, въпреки че Байрън и Ила винаги казваха, че млякото съдържа синтетични хормони и причинява рак. Ариа бе разказала на Езра за отричането на млякото от нейните родители онази вечер преди няколко седмици, която бе прекарала в неговия апартамент Езра се бе засмял, и бе казал, че й неговото семейство е преживявало подобни странни периоди.