Две истини и една лъжа
- Автор: Shepard Sara
- Серия: Lying Game #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Ергон
- ISBN: 978-954-9625-97-44
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Две истини и една лъжа». Краткое содержание книги:
Еврейска поговорка
От стаята на сестра й се чу смях. Ема се погледна в огледалото и прекара четката през косата си. Дали Кейлъб знае за чувствата на Лоръл към Теър? Какво ли мисли за участието й в кампанията „Освободете Теър“ и за онази глупава тениска? Дали беше подписал петицията? И всъщност какво знаеше Лоръл за Теър и Сътън? Тя отново се замисли върху мъглявия й коментар: „Вкара го в неприятности! Отново.“ Какво имаше предвид? И как може Ема да научи отговора на този въпрос?
— Ще ти се обадя, след като се прибера — обеща Лоръл, прекъсвайки мислите на Ема. — Чао! — Музиката изведнъж утихна и в коридора се възцари тишина. Ема чу отварянето и затварянето на гардероба, после вратата на Лоръл изскърца. Тя видя сянката й да минава покрай вратата на Сътън и след това чу гласа й от кухнята.
Внезапно й хрумна нещо. Скочи от леглото на Сътън и изтича до коридора. Вратата на Лоръл беше широко отворена. Нощната лампа осветяваше килима. Ослушвайки се за стъпките на сестра си, Ема изтича на пръсти до стаята и след секунди вече беше вътре. Затвори вратата зад гърба си и чу как бравата изщраква.
Стаята на Лоръл бе зловещо огледално копие на нейната, включително бялото кресло и пурпурните възглавнички на леглото. Ема отиде до дъното, където до календара с кученца висеше колажът със снимки на отбора по тенис. Отгоре пишеше ОКТОМВРИ. Лоръл бе покрила датите с бележки за задачи за домашно, тенис срещи и купони.
Бавно и предпазливо тя дръпна лимоненозеленото кабарче, което придържаше листите от отминалите месеци, и обърна на август. Картинката за август беше снимка на три малки боксерчета. Лоръл беше написала СЕМЕЙНА ВАКАНЦИЯ с големи печатни букви върху квадратчетата от първата седмица на месеца. Погледът на Ема веднага се насочи към трийсет и първи август, деня, в който Сътън бе изчезнала. Лоръл беше нарисувала синьо сърчице в горния десен ъгъл на деня. Беше го оцветила с дебели, плътни линии, натискайки силно флумастера.
Ема се загледа в сърцето, замислена какво ли би трябвало да означава. После обърна на септември, видя датата, на която бе отбелязано партито на Ниша Банерджи по случай края на лятната ваканция, първия ден на училище, първия тенис турнир. Всичко си беше наред. Но в този момент погледът й беше привлечен от нещо на гърба на августовската страница. На хартията, точно под квадратчето на трийсет и първи август, се виждаха инициалите ТВ.
Теър Вега!
Пулсът на Ема се ускори. Очевидно Лоръл беше написала първо инициалите, а след това ги беше скрила под синьото сърце. Но защо?
Ще ми се да знаех.
— Какво търсиш тук?
Ема бързо върна календара на октомври и се обърна. На вратата стоеше Лоръл и я гледаше със свити устни, поставила ръка на хълбока си. Тя бързо прекоси стаята и изблъска Ема.
Ема бързо се опита да намери извинение.
— Мачът с Хавърфорд — каза бързо тя, сочейки петъка, който идваше след две седмици. — Исках да проверя датата.
Лоръл огледа бюрото си, сякаш за да провери дали всичко е на мястото си.
— На затворена врата?
След миг колебание Ема вирна глава.
— Да не те е подгонила параноята? — сопна й се тя, влизайки в кожата на Сътън. — Сигурно въздушната струя на климатика я е бутнала.
Лоръл изглеждаше така, сякаш се кани да каже още нещо, но в този миг от долния етаж се разнесе гласът на госпожа Мърсър.
— Момичета? Трябва да тръгваме!
— Идвам! — пропя Ема, сякаш нищо лошо не се е случило. Тя мина покрай Лоръл, опитвайки се да изглежда спокойна, невинна и надменна. Но не можеше да не усети погледа на момичето в гърба си.
Аз също не можех. Очевидно Лоръл не се беше хванала на лъжата на Ема.
Госпожа Мърсър стоеше до стълбището и гледаше нещо на екрана на блекбърито си. Когато момичетата тръгнаха да слизат надолу, тя им се усмихна.
— И двете изглеждате страхотно — пропя тя въодушевено. Може би твърде въодушевено. Ема знаеше, че госпожа Мърсър ще остане разочарована от вечерята.
Господин Мърсър се появи иззад ъгъла, подрънквайки с ключовете си. Той беше съблякъл болничната униформа и се беше издокарал в панталони цвят каки и фланелка в розово-оранжев цвят, но очите му изглеждаха изморени, а косата му бе разрошена.
— Готови ли сте? — попита той леко задъхано.
— Готови — отвърна госпожа Мърсър. Лоръл намръщено скръсти ръце. Ема просто сви рамене.