Белегът на Мегън
- Автор: Лей Лора
- Серия: Breeds #7
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Белегът на Мегън». Краткое содержание книги:
Брейдън Арнес, арогантна Лъвска порода, е изпратен да открие двете Породи, но открива Мегън. Двамата трябва да работят в екип, за да разкрият убийците и кой и защо иска смъртта на Мегън. Ще успее ли Мегън да запази връзката, зародила се между нея и Брейдън, да се изправи пред миналото си и да овладее способностите си?
— Може би се страхувам? — Мегън изви вежди подигравателно и усети как устата й пресъхва от нерви. Той беше прекалено близо, прекалено решен да научи тайните, които тя не разкриваше пред никого. — Броукен Бът е безопасно място…
Боботещото предупредително ръмжене, което прозвуча от гърдите му спря думите й, както нищо друго не би могло.
— Споменавал ли съм някога, че лъжите имат мирис? — попита я той. Гласът му беше мек, когато я притисна по-близо. — Какъв срам, да разваляш уханието на сладка, възбудена жена с гранясалия мирис на една лъжа. Не ме ядосвай, Мегън.
Резците в устата му проблеснаха, сякаш тя трябваше да се изплаши от тях. Но тя не се плашеше от ухапването му. Докосването му бе това, което я свари неподготвена, което унищожи равновесието й. От това се боеше. И то я накара да се разгневи на себе си и на него.
— Да не те ядосвам? — Мегън го блъсна в гърдите, мина покрай него и затропа към главната пещера. Брейдън я последва бавно. — Не, Брейдън. — Тя се обърна предупредително, сочейки го с пръст властно. — Ти не ме ядосвай и не си навирай носа там, където не ти е работа. Грижи се за проблема, който е на дневен ред, а мен остави на мира.
Сега Мегън си спомни защо не иска някаква проклета Котешка порода по петите си всяка минута от деня. Арогантността бе също толкова голяма част от същността им, колкото стоманено твърдите мускули и необикновената, дива красота.
И да не забравяме силата.
Преди младата жена да успее да направи друго, освен да ахне, той я хвана за горната част на ръката, завъртя я и я бутна към стената отново, едрото му тяло я задържа на място, а ерекцията му се притисна към долната част на корема й.
Възбудата я заля. Препусна в нея — не само сетивата й, а всяка клетка в тялото й сякаш се отвори, умоляваща, настояваща за докосването му.
Проклятие, тя не се нуждаеше от това. Усещаше как утробата й се свива конвулсивно. И Брейдън не пропусна и миг от това.
Ноздрите му пламнаха, а очите му потъмняха, когато задържа китките й с една ръка високо над главата й.
— Имаш ли нещо против? — Мегън се бореше в хватката му.
— Нямам — промърмори мъжът, наведе глава към вече поруганото й ухо и го одраска със зъби.
Добре, беше прецакана, и то не по най-добрия начин.
Тя потръпна при ласката му. Усещането беше прекалено хубаво. Достатъчно, за да не успее да сдържи рязкото издишване, което едва не се превърна в скимтене от копнеж. Толкова за пиршеството. Смесица от здрава, стегната мъжка плът. И ако ерекцията, притискаща се в долната част на корема й беше някакъв знак, то Брейдън беше зареден достатъчно и готов да изригне.
Ръцете й се стегнаха в хватката му, когато тя се изви към него, знаейки че трябва да се бори да се освободи от усещанията, които я заляха при докосването му. Но не го направи. Тя се притисна по-близо до силата, до топлината му, копнееща за повече. Насили се да потисне нуждата, задъхвайки се докато кръвта препускаше в тялото й.
— Защо правиш това? — Мегън се опита да тръсне глава, но клепачите й само запърхаха от удоволствие, когато той притегли меката част на ухото й между устните си и я погали.
— Стой спокойно — изръмжа Брейдън, притискайки по-силно пениса си към корема й.
— Не си честен — протестира тя, ноктите й се забиха в дланите му, докато се бореше с привличането, което я придърпваше към него. Не можеше да си позволи да изпитва това, да желае това. — Знаеш, че това няма да доведе до никъде.
— Кой казва, че се опитвам да стигна до някъде? — в гласа му звучаха веселие и чиста, мъжка страст. — Но ако не спреш да потриваш горещото си малко тяло в мен, ще те обладая точно тук, в средата на тази шибана пещера. Сега не мърдай.
Другата му ръка стисна бедрото й, когато той се отпусна, наведе глава и позволи на устните си да докоснат шията й. По дяволите, просто бе минало прекалено много време, откакто бе била с мъж. Сигурно беше заради това, защото ако ли не, значи тя се бе забъркала в по-голяма каша, отколкото можеше да си представи.
— Просто ме обвини за всичко. Защо не го сториш? — Мегън се опита да се подиграе, наистина се опита. Но усмивката, която трепна на устните й, пролича и в гласа й.
— Сигурен съм, че е много по-лесно по този начин. — Засмя се Брейдън, като надигна глава и се отдръпна назад, докато пускаше китките й и я освобождаваше от чувствената магия, която бе изтъкал около нея.