![Шадоус Фол [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/6/8/5/shadous-fol-bg-download.jpg)
Шадоус Фол [bg]
- Автор: Грин Саймон
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Изток-Запад
- ISBN: 9786191522026
- Переводчик: Лидия Цекова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Шадоус Фол [bg]». Краткое содержание книги:
Комиксови и анимационни герои, които никога не са били на върха на славата, се смесват с рокендрол звезди, напуснали ни твърде млади. Нощем из парка бродят свирепи динозаври, а ходът на града се направлява от безмълвни човекоподобни роботи и надареното със зловеща сила плашило на име Джак Феч… Ала всичко си е в реда на нещата — това все пак е Шадоус Фол, където някой да се върне от мъртвите се приема просто за досадна подробност.
Разбира се, с такива обитатели градът далеч не страда от липса на проблеми, към които се прибавя и появата на мистериозен сериен убиец. Кметът Рия Фрейзиър, възкръсналият Ленард Аш, шерифът Ричард Ериксон, рокаджията и елфически бард Шон Морисън и Джеймс Харт, чието завръщане в града е отключило древно пророчество, трябва да спрат психопата, както и да се справят с безпрецедентното нахлуване на опустошителна армия от озверели фанатици…
Шадоус Фол е предопределен да бъде бойното поле между разума, вярата и човешкото въображение.
Роботът щракна два пъти високо, обърна се плавно на пети и се отдалечи надолу по коридора. Харт и Аш побързаха да го последват. Повървяха известно време един до друг мълчаливо и тогава Харт въздъхна примирено.
— Е, добре, Аш, защо изглеждаш толкова разтревожен? Тази кукла ще ни отведе там, където искахме да отидем, нали?
— Ами да — отвърна Аш. — Именно това ме безпокои. Очаквах да има някакъв спор. Времето наистина мрази посетители. Всъщност най-много мрази непознати. Ти си и двете. Мисля, че трябва да приемем, че е знаел, че идваш.
— Почакай малко — спря го Харт. — Дори да ме е видял на някой от неговите портрети, не би могъл да знае кой съм всъщност и кои са ми родителите. Нали?
Аш въздъхна, загледан замислено в гърба на робота.
— Времето знае много неща, които не би следвало да знае. Това е сред по-смущаващите му способности. Започвам да се питам дали постъпих правилно, като те доведох тук. Пророчеството за връзката на твоето семейство с унищожението на града е твърде специфично според онова, което съм чул. Може да е решил, че е твърде опасно да те остави да се разхождаш на свобода в Шадоус Фол. Времето има някои доста неприятни начини да се справя с опасните хора.
Харт го изгледа гневно.
— Сега ли ми казваш! Е, не спирай дотук. Какво им прави на тези, които смята за опасни? Заключва ги? Изпраща ги обратно в Каменната ера да си играят на гоненица с динозаврите? Какво?
— Погледни вляво — каза Аш.
Харт погледна и се закова на място. Аш спря до него, а на няколко крачки пред тях грациозно спря и роботът. Не се обърна да види те какво правят, но ги изчака търпеливо да продължат своя път. Създаваше впечатление, че е готов да чака безкрайно, ако се наложи. Харт не обръщаше внимание и на двамата. Бе вперил поглед в портрета пред себе си. В първия миг бе помислил, че вижда просто още едно лице на стената, но когато зърна свирепите, призрачни очи, вторачени безумно в света, разбра, че нещо ужасно се е случило там. Устата бе изкривена в безкрайна озъбена гримаса, ръцете встрани от тялото бяха стиснати силно в юмруци, кокалчетата бяха побелели. Фигурата не помръдваше, стоеше напълно неподвижна. Необяснимо застинала, сякаш уловена между две последователни движения, между един миг и следващия.
— Измъкнат е от Времето — обясни спокойно Аш. — Уловен е в капана на мига, като насекомо в кехлибар. Докато стои тук, в Галерията, Времето се движи без него. Всички, които някога е познавал, са мъртви. Всичките му приятели, цялото му семейство и всички, които някога са го знаели, са си отишли. Станали са на прах, и дори помен няма от тях. Въпреки това остава в Галерията и служи за урок на тези, които могат да се опълчат на Времето.
— Колко ще го държи тук така? — попита накрая Харт.
— Никой не знае — отвърна Аш. — Още не е освободил никого. Да вървим, Джеймс. Не искаме да караме Времето да ни чака.
Харт откъсна очи от безумния поглед на застиналата фигура и кимна лаконично на Аш. Роботът тръгна отново, без нито веднъж да се обърне назад да види дали го следват.
Харт вървеше след него и гледаше навъсено неотзивчивия му гръб. Не поглеждаше към Аш, който вървеше тихо до него и си мълчеше. Харт се намръщи. Бе се доверил на Аш. Хареса го и му се довери. Искаше му се да повярва, че има поне един приятел в този неестествен град. Кой би бил по-добър от някого, който го е познавал като дете. Разчиташе също, че Времето ще има отговори на неговите въпроси, ще знае кой, защо и какъв е той. Но сега приятелят изглежда го бе предал, а Времето нямаше какво друго да му предложи, освен замръзнала вечност в своята Галерия на ужасите. За миг му се прииска да избяга, но накъде? Дори не знаеше как да се върне в Шадоус Фол без помощта на Аш. Беше дошъл толкова далече, бе положил такива усилия, надяваше се толкова много и всичко това — напразно. Неочаквано се усмихна, без никаква ирония. Все още не бе победен и ако Времето си мислеше, че е, очакваше го неприятна изненада. Харт не обичаше да се предава. Никога.
— Колко души е замразил Времето? — попита той накрая, все така без да поглежда Аш.
— Никой не знае. Е, предполагам, че той знае, но никога не е обичал да обсъжда темата.
— С други думи, той е съдия, съдебно жури и екзекутор — и всички го оставят да му се размине.
— Кой ще го спре? Това е поводът за неговото съществуване — да служи и пази Шадоус Фол от беди.
— Но той решава кой е виновен и кой опасен. Дори потенциално.
— Кой разполага с по-добри средства? Портретите в Галерията му дават цялата информация, която съществува. Във всеки един момент знае повече от всеки друг какво става в Шадоус Фол.