Чистачът
- Автор: Баттлз Бретт
- Серия: Джонатан Куин #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Асен Георгиев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Чистачът». Краткое содержание книги:
— Безопасно ли е да е при теб?
Тя замълча за миг, после каза:
— Той е всичко, което ми остана.
11.
Куин се събуди преди изгрев. Протегна ръка към нощното шкафче и заопипва да намери часовника си. Четири и половина.
Въздъхна и се обърна по гръб. Полежа за няколко минути, втренчен в мрака, опита отново да затвори очи, надяваше се да успее да изстиска още малко сън. Обаче останалата част от тялото му не искаше да сътрудничи. Денят му беше започнал независимо дали му харесваше, или не.
Светна нощната лампа и стана. Покритият с плочки под беше приятно хладен. На масичката срещу леглото имаше телевизор. Той взе дистанционното от нощното шкафче и го включи. По Си Ен Ен Интернешънъл вървеше икономическо предаване. Въпреки че тук бе вторник сутринта, нюйоркската борса току-що бе ударила звънеца за приключване на работа в понеделник следобед. Някакъв финансов репортер правеше преглед на списък с данни, но Куин не му обърна кой знае какво внимание. Той не играеше на борсата. Твърде рискована работа беше това.
Извади компютъра, пейджъра и външната памет от чантата на пода. Външната памет бе закачена за празен ключодържател — ключовете му бяха в беемвето му в Лос Анджелис, скрити в тайник, който биха могли да открият само малцина.
Седна на масата до леглото, отвори компютъра и го включи. Вечерта, преди да заспи, беше прекарал двадесет минути в четене на „Роден език“ на Чанграе Лий9. Докато четеше, лампите на три пъти запримигваха. Това го изпълни с подозрение към електрозахранването на сградата, така че реши да пусне компютъра на батерия. Беше зареден и можеше да работи няколко часа.
Пъхна външната памет в порта и влезе в един защитен с парола документ, в който държеше информация, събирана с години: списък на банкови сметки, планове за възможни скривалища и места с касетки с пари в брой, които бяха на негово разположение в случай на нужда. Не знаеше колко дълго могат да останат във Виетнам, така че трябваше да е готов, в случай че трябва да се махнат. Избра три възможни дестинации.
Затвори документа и отвори софтуера на модема. Въведе личната си парола, натисна бутона „Свържи“ и мигновено го посрещна съобщение за грешка: „Модемът не е конфигуриран както трябва“.
Пейджърът на Куин играеше ролята и на безжичен високоскоростен сателитен модем. Той го обърна, отвори малко капаче в горния ляв ъгъл и се видяха три малки бутона. С върха на химикалката си той натисна средния и после този отляво. Обърна пейджъра и вдигна капака, за да може да види дисплея.
Няколко секунди мигаше „Търсене…“. После се смени със съобщението „Получаване на сигнал“: примигваше по-бързо от първото. Накрая на екранчето се появи надписът „Сигурна връзка“.
Куин се наведе над компютъра, набра паролата и влезе в имейла си.
Имаше десетина съобщения. Първото, което отвори, беше изпратено само преди няколко часа от Орландо:
Обади ми се, когато се събудиш.