Вълка от Уолстрийт

Бях малко стъписан от въпроса, но тепърва щях да науча, че в една борсова зала на Уолстрийт няма място за символични любезности. Тук думи като „лайно“, „ебане“, „копеле“ или „кур“ бяха толкова обичайни, колкото и „да“, „не“, „може би“ и „моля“.

— Да, аз… ъ-ъ… обичам да мастурбирам. Всички мъже го правят, нали така?

Той кимна сякаш с облекчение.

— Добре, това наистина е добре. Чекиите са в основата на всичко. Освен това силно ти препоръчвам да употребяваш някаква дрога, най-вече кокаин, от който ще набираш по-бързо, което пък е добре дошло за мен. — Той направи пауза, сякаш търсеше още мъдри слова, но очевидно не ги намери. — Е, толкова по въпроса — рече накрая. — Това е цялото познание, което мога да ти предам в момента. Ще се справиш, новобранец. Някой ден ще се сещаш за днешния и ще си умираш от смях. Гарантирам ти. — Хана се усмихна още веднъж и се извърна към собствения си телефон. Само след секунда звънецът извести, че пазарът е вече отворен. Погледнах таймекса си, закупен за четиринайсет долара предната седмица от „ДжейСи Пени“. Показваше точно девет и половина. Датата: 1 май 1987 година — първият ми работен ден на Уолстрийт. В този миг от високоговорителя прозвуча гласът на Стивън Шварц — мениджърът по продажбите на „Л. Ф. Ротшилд“.

— Господа, фючърсите3 изглеждат силни тази сутрин, а и откъм Токио се очертават сериозни поръчки. — Стивън беше само на трийсет и осем, но предишната година беше заработил два милиона долара. (Още един господар на вселената.) — Очакваме десет пункта начален скок — добави той, — така че време е да грабнем телефоните за рокендрол!

Залата мигновено се превърна в свърталище на зли духове. Краката слязоха от компютрите, „Уолстрийт Джърнъл“-ите бяха архивирани „към кошче“, ръкавите на ризите се запретнаха до лактите и един по един брокерите вдигнаха телефоните си и започнаха да набират. Аз също грабнах слушалката и се залових да набирам. Секунди по-късно всички пристъпваха нервно, жестикулираха буйно и крещяха нещо в черните си телефони. Борсовата зала на Уолстрийт се изпълни с мощен тътен. Чувах го за пръв път и ми напомни рева на подивяла тълпа. Беше шум, който никога нямаше да забравя, шум, който щеше да промени живота ми завинаги. Беше шум на погълнати от алчност и амбиция млади мъже, предлагащи безрезервно сърцата и душите си на богатите бизнесмени из цяла Америка.

— Шибаните акции на „Минискрайб“ падат — изрева в телефона си едно юпи с топчесто лице. Беше на двайсет и осем, имаше силна зависимост към кокаина и общ годишен доход от шестстотин хиляди долара. — Брокерът ти в Уест Вирджиния ли? Стига бе! Може да е добър в каменовъглената промишленост, но сега сме в осемдесетте. Играта се нарича „хайтек“4!