Съвестта е моят адвокат
- Автор: Туроу Скотт
- Серия: Окръг Киндъл #7
- Год: 2007
- Язык: болгарский
- Год: ЕРА
- ISBN: 9789549395648
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Съвестта е моят адвокат». Краткое содержание книги:
По действителен случай!
За съдия Джордж Мейсън истината е цел и смисъл на живота му, а работата му като апелативен съдия – свещенодействие. Правото е традиция в семейството му, а упорството и старанието на Мейсън с годините му изграждат безупречна репутация. Отдавна засенчил десетки свои колеги на съдебното поприще, съдия Джордж Мейсън е самоуверен, спокоен и достолепен. Душевният му мир се сгромолясва за по-малко от седмица. Делото „Уорновиц“ засяга престъпление, което от години няма давност, но изненадващо адвокатите го връщат в съда за разглеждане. Случаят е спорен, крайното решение зависи от непоклатимия съдия Мейсън, а той… не предприема нищо. Колебае се, притеснява се, сякаш се е превърнал в друг човек. Какво притеснява така настойчиво Мейсън? Наскоро поставената диагноза на съпругата му? Заплашителните писма, които получава? Или подобен случай от неговата младост? Властта, съсредоточена в ръцете му, се оказва недостатъчна, за да намери прошката, която търси години наред.
Присъдата на критиката за Скот Търоу е „баща на съдебния трилър“ – без конкуренти, без право на обжалване. Още с първия си роман – „Невинен до доказване на противното“, Търоу преобразява жанра, а опитът, почерпен от адвокатската му практика, е залог за успеха му и бързо го превръща в един от най-успешните автори.
„Съвестта е моят адвокат“ е големият прецедент в творчеството на Търоу, защото е по действителен случай. Добре запознат със света на правото, Търоу често разглежда въпросите за силата на закона и за злоупотребите на властта, но дълго време не смее да опише скандалната история от собствената си адвокатска практика.
„Съвестта е моят адвокат“ е най-рискованото и откровено самопризнание на Скот Търоу, защото във всеки бранш има тайни и скандали, но в Правораздаването последиците от тях са фатални, а уволненията – неизбежни.
По тази причина имената на негови колеги и обвиняеми са прикрити зад псевдоними, а самият случай е леко променен, за да не повдига неудобни въпроси.
Джордж не е сигурен докъде се простира тщеславието на Нейтън.
Ако не друго, с прегракнал като на стар пияница глас и скептично присвити очи, Кол добре играе ролята си и започва да се заяжда със Сапърстийн много скоро след като адвокатът открива пледоарията си с гръмък цитат от някакъв съдебен журналист, последван от изявление на Върховния съд на САЩ.
Давността при криминалните дела, която „се признава и прилага във всички системи за справедливо правораздаване“, по подразбиране се отразява върху решението на законодателя, че моралната тежест на престъплението трябва да определя енергичността, с която се търси наказание. „В хода на човешката история се е наложила практиката по принцип да не се оставят ненаказани“ истински престъпления – декламира Сапърстийн.
– Не е съвсем така, не е – веднага грачи Кол, който дори седнал напомня на Джордж за защитник в американския футбол, готов за схватка, приведен напред, с разперени дебели ръчища, сякаш решен да не позволи на никого да се промъкне покрай него. – Периодът на давност, господин Сапърстийн, по принцип се е наложил вследствие от опасенията, че с времето паметта на свидетелите може да избледнее, а веществените доказателства да се загубят. Но това не е повод за загриженост, когато разполагаме с видеоматериал от престъплението.
Сапърстийн не се дава и академичният спор между адвоката и съдията продължава още няколко минути – перчене на два надути пуяка. Според Джордж мнението на двама изтъкнати юристи относно причините за въвеждане на давността в англо-американското право са твърде маловажни в случая. От значение е само фактът, че законодателят точно в този щат е решил да я приложи. Джордж смята, че като съдия негова основна задача е да разсее всички съмнения по отношение на точните думи, залегнали в закона.
При обичайни обстоятелства той би се намесил веднага с такова наблюдение, но в този случай просто предпочита да запази дистанция. Освен това не е никак лесно да направиш каквато и да било странична забележка, когато седиш до Нейтън Кол. Съдия Пърфойл, седнал от дясната страна на Джордж, си е нахвърлил няколко въпроса в бележника, но Кол не отстъпва въпреки няколкото учтиви опита да му вземат думата.
Във всеки случай вниманието на Джордж скоро се разсейва от влизането на помощничката му Касандра Оуки. Няма как Каси да влезе някъде и да не привлече погледите – тя е твърде наперена, висока и красива и напълно лишена от скромност. Но когато я вижда да бърза към масата на помощния персонал в дъното на залата, Джордж си дава сметка, че не е просто закъсняла, в което не би имало нищо странно. Каси го поглежда настойчиво с големите си черни очи и той вижда, че в ръката ѝ има някаква бележка. Това накарва сърцето му да се свие от страх. Патрис, помисля си той. Това се случва на Джордж Мейсън по няколко пъти на ден. Вглъбен както винаги в служебните си задължения, той често се чувства виновен, когато си спомни какво го чака вкъщи – Патрис има рак. От два дни съпругата му е в болница за следоперационна радиационна терапия и той се притеснява, че нещо е станало.
Каси се промъква напред, колкото да подаде сгънатата бележка на Маркъс, прошарения пристав, който я занася на Джордж. Оказва се, че с жена му не се е случило нищо тревожно. Бележката е от Диниша, секретарката на Джордж.
„Има новини за номер 1. Марина иска да ви разкаже какво е научила от ФБР, но трябва да излезе в 13.00. Има ли начин да прекъснете делото за половин час, за да я видите?“
Джордж дава знак на Каси да изчака. Кол се е захванал да разбие другия основен аргумент на Сапърстийн – че видеозаписът на изнасилването бил твърде образен и шокиращ, за да го пуснат на съдебните заседатели при първия процес, без да бъде сериозно цензуриран, особено във фалическите демонстрации на момчетата пред другарите си и гинекологичното изследване на Минди през камерата на Уорновиц.
– Да не би да твърдите – пита Кол, – че видеозаписът, поне в някаква форма, е бил недопустим за съдебна зала?
– Видеозаписът, Ваша Чест, във вида, в който са го видели съдебните заседатели, не е трябвало да бъде допускан като веществено доказателство.
– Може би, но само при условие, че някои елементи са имали за цел да се окаже непозволено влияние върху съда.
Сапърстийн е видял достатъчно, за да усети някаква уловка, но опитът му да се измъкне само насърчава Кол да му заложи нова.