Нощни вълци
- Автор: Незнанский Фридрих Евсеевич
- Серия: Маршът на Турецки #15
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Год: Атика
- ISBN: 954-729-134-3
- Переводчик: Марин Гинев
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Нощни вълци». Краткое содержание книги:
— Е, какво пък — реши се Сергей. — Къде и кога?
— Запишете адреса…
Така той стана член на престъпна групировка.
Работата беше приемлива — налагаше се да прави това, с което беше свикнал: да пада, да скача и така нататък. Никога не го посвещаваха в детайлите на предстоящата операция, а и той не се интересуваше. Отиваше, правеше каквото искаха от него и получаваше хонорара си — „постановъчните“, както ги наричаше. Вършеше това два-три пъти на месец и всеки път получаваше по пет хиляди в твърда валута.
През всичкото време той се стараеше да не мисли за Светлана и за Альошка. Като му дойде времето — ще си ги върне. Ако, разбира се, със самия него не се случи нещо.
3.
Младеж в светло кашмирено палто влезе във фоайето на хотел „Балчуг“ и безпрепятствено премина през кордона на охранителите. Той не предизвикваше никакви подозрения. Охранителите, които го прецениха на око, нищо не усетиха. Още повече че гостът имаше розов пропуск за хотела и независимо от възрастта си изглеждаше такъв постоянен посетител на подобни злачни места, такъв преуспяващ баровец, че не можеше да предизвика у стоящите край вратите здравеняци нищо, освен завист.
Младежът влезе във фоайето и се запъти към стълбището, но по пътя като че ли размисли. Върна се обратно и се приближи до игралните автомати, наредени край входа за ресторанта на хотела.
Край автоматите имаше съвсем малко играчи. Известно време младежът наблюдава със скучаещ вид играещите. Огледалата в процепите между автоматите му позволяваха да следи и това, което става зад гърба му.
След няколко минути във фоайето се появи господин на средна възраст с неголямо куфарче. Той нямаше някакви особени отличителни белези, защото какъв белег може да бъде скъп костюм в такъв хотел! След като се помота около едно кресло, той седна на него и отвори вестник. Куфарчето сложи до себе си.
Младежът разкопча кашмиреното си палто и започна да се разхожда из фоайето все така равнодушно. Отстрани изглеждаше сякаш чака някого. Но никой не го следеше. И жалко. Защото много скоро младежът се озова зад четящия вестник мъж. След като се изравни с него, той изведнъж извади с тренирано и сигурно движение от джоба си пистолет със заглушител и го допря до тила на мъжа.
Разнесе се кратко пукване и главата на господина, който четеше вестник, подскочи напред. Стрелецът я подхвана и я върна назад. И веднага се разнесе второ пукване.
Нито охранителите, нито играещите на автоматите чуха нещо.
Минута по-късно младежът вече напускаше хотела. След като долови погледа на охранителя, обичайния поглед, с който той изпращаше всички влизащи и излизащи, младежът се разтревожи. И веднага взе мерки.
— Тук при вас убиват хора — каза той, — а вие се занимавате с глупости, хартийки проверявате.
Охранителите трепнаха и се хвърлиха към фоайето. Там вече беше започнала суматоха. Някой бе забелязал убития господин в креслото и както винаги става, изведнъж се беше образувала тълпа.
Младежът остана доволен от себе си. И работата свърши, и май ловко се отърва от охранителите. Ето какво значи да запазиш хладнокръвие. Дори ако този охранител просто го е погледнал без всякакво подозрение, все пак навреме успя да му отклони вниманието.
Всичко е добре, когато свършва добре, мислеше си Михаил Володин.
В подобни случаи на много убийци им се струва, че смъртта е краят, последната точка в тяхното престъпление.
4.
Феликс Портнов живееше в хотел „Русия“ втора седмица.
Той би могъл да отседне и в по-престижен хотел, но тук вече беше свикнал и му харесваше.
Не за пръв път идваше в Москва през последните години и всеки път отсядаше в „Русия“. Оттук, от последния етаж, Кремъл се виждаше като на длан. А с Кремъл Феликс Портнов имаше свои лични, особени отношения.
Нима можеше преди десет години, когато напускаше страната завинаги, както му се струваше, да предположи, че няма да мине много време, и той ще се върне — и то само как!
Сега Кремъл е в краката му — в най-буквалния смисъл.
Той усети леко докосване по крака. Очите му бяха затворени и не му се искаше да ги отваря. Знаеше какво става и предвкусваше това, което трябваше да се случи. За такива мигове, смяташе той, може да дадеш всичко на света.
— Юля… — въздъхна той, без да отваря очи.